До Нова година ще има реално остойностяване на медицинските услуги и тогава ще се знае тези 8% (осигуровки - б.р.) какъв пакет могат да покрият, за да не останат заболявания извън него. Крайно време е да кажем, че царят е гол.

Това заяви пред БНТ проф. Генчо Начев, директор на "Св. Екатерина" за идеята да се смени здравноосигурителният модел. 

Частните болници ползват пари от Касата на ръба на закона, твърди проф. Румен Пандев

Частните болници ползват пари от Касата на ръба на закона, твърди проф. Румен Пандев

Шепа чиновници са доволни от здравеопазването. Бъркотията е пълна, смята той

Според него трябва да се каже - "Реалните медицински услуги струват толкова, от там нататък пациентът трябва да поеме тежестта - да си плаща.". Той (болният - б.р.) и сега плаща повече, но според проф. Начев с новия модел със сигурност пациентът ще плаща по-малко от това, което плаща до сега.

Тогава всеки ще прецени дали да се застрахова допълнително в Здравнозастрахователен фонд или да разчита на собствени финанси, твърди сърдечно-съдовият хирург. 

Семерджиев: Новият здравен модел на Ананиев е по-лош и от предишния

Семерджиев: Новият здравен модел на Ананиев е по-лош и от предишния

Споменатите 50 млн. лева за заплати на медиците не са дадени допълнително

"Не може да кажем, че българският гражданин е по-глупав", обяви той относно начина на здравно осигуряване на хората в България.

Около 85% от хората са недоволни за това как се харчат парите им за здраве.

Нагласата на обществото е да има демонополизация (на Касата - б.р.) - да участват фондове. Единият вариант е да бъдат набрани 1 млн. граждани, може би в началото не повече от 300-400 хил. с перспективата да станат 1 млн. души в този фонд. Да имат изисквания - опции, капитал на фонда, предположи проф. Начев как хората да избират в коя нова структура да се влеят осигуровките им.

Ананиев предлага наесен нов здравноосигурителен модел

Ананиев предлага наесен нов здравноосигурителен модел

Нормативните изменения ще бъдат внесени в парламента през есента

Според него при обвързването на медицинските и здравните осигуровки със застрахователни фондове няма капан. Най-положителната страна за застрахователите е, че не обичат да плащат, каза проф. Начев.

"Касата обича да плаща и плаща за неща, за които не бива. Няма оценка на медицинските услуги - няма и реална цена и остойностяване. Тези пари не се изразходват ефективно - плаща се за неизвършени дейности", заяви проф. Начев.

Припомняме, през септември 2018 г. от здравното ведомство, водено от министър Кирил Ананиев заявиха, че обсъждат модел за реформа в здравеопазването.

Сред идеите на министър Ананиев е въвеждането на задължителна допълнителна осигуровка от 12 лв., която ще е 2% от доходите на сега осигуряващите се. Освен тазви вноска ще трябва да се плаща и задължителна здравна застраховка, която да се определя на база пол, възраст и регион. Прогнозата е, че тя ще е около 12 лева на месец.

Запазва се и възможността за доброволно здравно осигуряване.

От ИПИ през декември 2018 г. представиха свой анализ на различни здравноосигурителни модели.

4 модела на ИПИ за финансиране на здравеопазването в България

4 модела на ИПИ за финансиране на здравеопазването в България

България: Ниско качество на здравните услуги, но добри осигурителни модели

За проблемите в общинските болници той изброи, че те остават без специалисти, без апаратура. Северозападните областни болници Видин, Враца и Монтана.

Ананиев предлага болниците да дават поне 50% от приходите си за заплати

Ананиев предлага болниците да дават поне 50% от приходите си за заплати

Предлага се и лечебните заведения да определят чрез вътрешни правила размера на разходите за персонал

"За общинските болници пътят е различен - не знаем колко са болниците. Дори да са 320, те са много за България - транспортната инфраструктура не е толкова лоша. Да се направи анализ на дейността на всяка една болница", призова проф. Начев.

Той не отрече, че общинските болници имат и социална функция и трябва да се погледне какво да се развива във всяка една болница. Не може едно отделение Акушерство и гинекология, където не е имало раждане една година, да съществува. Защо трябва да има това отделение, това са разходи, каза Начев.

Той изреди близките болници в Горна Оряховица, Казанлък и заяви, че болницата в Горна Оряховица не трябва да развива всички тези отделения, които ги има във Великотърновската болница.

Според него след Нова година се очаква да приключим с кърпежа (в здравеопазването) и да започнем да шием наново.

За донорството проф. Начев заяви, че когато обсъждаме такава тема, цифрите говорят. Според него липсата на напредък се дължи на това, че медицинските кадри не са достатъчно готови. Щом една болница дава донорски ситуации, значи има нещо положително.

"България е част от Европа, бели сме - вече не сме и толкова бели, но човешкият фактор е в основата на нещата. Причините са организационни", заяви проф. Генчо Начев за доноството в страната ни.