Днес се отбелязват 100 години от Представянето на народния закон от 1918 г., което разширява парламентарния вот за някои жени и проправя пътя за всеобщо избирателно право 10 години по-късно.

Вече век обществото официално се вслушва във важните въпроси, пред които са изправени жените. Година след движението в социалните мрежи - metoo, което показва широкоразпространеното сексуално насилие и тормоз, продължаваме да се интересуваме от всеки социален аспект на днешните жени.

Законът за представителството от 1918 г. беше акт на Британския парламент, приет за реформиране на избирателната система във Великобритания и Ирландия. Понякога се нарича Четвърти закон за реформата. Този акт е първият, който включваше практически всички мъже в политическата система и започва включването на жени.

Той урежда редица нови практики в изборите, включително пребиваването в конкретен избирателен район да се основава на правото на глас, като същевременно институционализира метода на изборите за първи път в миналото и отхвърля пропорционалното представителство.

Законът от 1918 г. разширява избирателните права чрез премахване на практически всички имуществени квалификации за мъжете и чрез освобождаване на жени над 30-годишна възраст, които са получили минимална квалификация за собственост и признание за приноса на жените в отбраната.

Жените обаче все още не са политически равни на мъжете (които могат да гласуват от 21-годишна възраст). Пълното избирателно равенство е постигнато в Ирландия през 1922 г., а във Великобритания през 1928 г.

 

В България, през 1909 г. със Закона за народната просвета за пръв път се дава право на жените да бъдат избирани в училищните настоятелства, но не могат да участват в гласуването.

През 1937 г. се постига частичен успех като "жените майки от законен брак" получават правото да гласуват в местни избори, но не и да бъдат избирани. През 1938 г. това право се разширява за гласуване в парламентарни избори за жените над 21 години, които са "омъжени, разведени или вдовици".

Това не важи за неомъжените жени. Новият Изборен закон дава само активно избирателно право на жените - да гласуват, но не и да бъдат избирани.

През 1944 г. жените в България придобиват равни избирателни права, а през 1945 г. в 26-то обикновено Народно събрани са избрани първите 16 жени за депутати.

С отбелязване на 100 годишнината от приемането на изборите през 1918 г. във Великобритания, продължаваме да търсим най-важните цели за правата на жените. А каква е най-голямата цел за правата на жените днес?