В сряда следобяд ЕК охлади стремежите на Великобритания да въведе особени мерки срещу притока на емигранти от Източна Европа, по-специално на българи и румънци.

Брюксел публикува своето отношение към въпроса, който разбуни духовете на Острова и предизвика ксенофобски настроения в много от развитите западноевропейски икономики.

От решението става ясно, че над 14 млн. „мобилни" граждани на ЕС живеят за продължителен период от време в друга държава от Съюза и ЕК подкрепя това тяхно право. В мотивите си те посочват, че средното ниво на заетост в рамките на съюза е по-високо сред мобилните (67,7 %), отколкото сред местните граждани (64,6 %).


Къде се скри Найджъл Фараж, попита Калфин
в Европейския парламент

Още...

Комисарите защитиха заложеното в Договорите на ЕС право на свободно движение като неразделна част от единния пазар и ключов фактор за неговия успех, стимулиращ икономическия растеж.

Брюксел изтъкна, че свободното движение на работници е от полза не само за работниците, но и за икономиките на държавите членки, тъй като в 99% от случаите „пришълците" внасят повече средства в икономиката на приемащите държави, отколкото получават във вид на социални услуги и помощи.

Според данни на „Евростат" към октомври миналата година в повечето страни от ЕС гражданите на други държави членки са използвали социалните обезщетения в не по-голяма степен от гражданите на приемащата страна. Проучването показва още, че икономически неактивните мобилни граждани на ЕС са между 0,7% и 1% процент от получателите на такива помощи и ефектът им върху националните бюджети за социално подпомагане е нищожен.

Между 1 % и 5 % са заявилите желание за социална помощ мобилни граждани в Германия, Финландия, Франция, Холандия и Швеция. Тези хора са повече от 5% единствено в Белгия и Ирландия.

Отнесени към размера на общите здравни разходи, средствата за здравни услуги, оказани на икономически неактивни мобилни граждани на ЕС от приемащите страни, са около 0,2 % от общите бюджети или средно около 0,01 % от БВП.

В мотивите на решението се посочва, че не съществува статистическа връзка между щедростта на системите за социална закрила и притока на мобилни граждани от ЕС към съответната страна.

Изследване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от миналата година показва, че работниците от други държави членки често внасят повече в бюджета на приемащата страна във вид на данъци и социални осигуровки, отколкото получават като обезщетения.

В днешното становище се посочва, че само при доказани съмнения за съзнателен опит да се получи неправомерна помощ, представляваща неприемлива тежест за националната системата за социално подпомагане, лице от друга държава може да получи отказ на такова право и дори могат да експулсират нарушителя.

Независимо от обстоятелството, че европейското право допуска предпазни мерки, от ЕК предупреждават, че държава членка не може автоматично да откаже предоставянето на обезщетения на неактивни граждани на ЕС, нито автоматично да ограничи достъпа им до нейната територия.

В заключение еврокомисарите припомнят, че от 60-те години на ХХ век работниците в ЕС се ползват от свободата на работа в друга страна от Съюза. То включва правото да не бъдат дискриминирани въз основа на националност, що се отнася до достъпа до заетост, заплащането и другите условия на труд.