Четирима западни лидери - министър-председателите на Италия, Канада и Белгия и председателят на Европейската комисия , пристигнаха в Киев в събота, за да покажат солидарност с Украйна на втората годишнина от руската инвазия, предава Ройтерс.
Джорджия Мелони от Италия, Джъстин Трюдо от Канада, Александър Де Кроо от Белгия и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пътуваха заедно за украинската столица през нощта с влак от съседна Полша, се казва в изявление на италианското правителство.
Мелони трябва да бъде домакин на видеоконференция по-късно през деня от Киев, която ще включва лидери от Групата на седемте (Г-7), като украинският президент Володимир Зеленски е поканен да се присъедини към дискусията.
Бившият британски премиер Борис Джонсън също пристигна в Киев в събота сутринта.
В публикация в социалната медия X Джонсън написа, че "няма никакво съмнение, че украинците ще спечелят и ще прогонят силите на Путин - при условие че им предоставим военната, политическата и икономическата помощ, от която се нуждаят".
Фон дер Лайен написа в социалната медийна платформа X, че е в Киев, "за да отпразнува изключителната съпротива на украинския народ". Тя добави: "Повече от всякога стоим твърдо зад Украйна. Финансово, икономически, военно, морално. Докато страната най-накрая стане свободна."
Очаква се Мелони и Трюдо да подпишат споразумения за сигурност с украинския президент Володимир Зеленски.
Припомняме, че страните от Г-7 подписаха съвместна декларация на срещата на върха на НАТО във Вилнюс през юли миналата година, като се ангажира да установи "дългосрочни ангажименти и споразумения за сигурност" с Украйна, които ще бъдат договорени двустранно.
Споразуменията ще обещават продължаване на предоставянето на военна помощ и подкрепа за развитието на отбранителната промишленост на Украйна, обучение на украински войници, споделяне на разузнавателна информация и сътрудничество и подкрепа за киберзащита.
Страните също незабавно ще проведат консултации с Киев, за да определят "подходящи следващи стъпки" в случай на "бъдеща руска въоръжена атака".
Оттогава повече от 30 държави са подписали декларацията.
Киев твърди, че споразуменията трябва да съдържат важни и конкретни ангажименти за сигурност, но споразуменията по никакъв начин няма да заменят стратегическата му цел за присъединяване към НАТО. Западният алианс разглежда всяка атака, предприета срещу един от неговите 31 членове, като атака срещу всички съгласно клаузата на член пет.
"Имаше спекулации, че като сключим достатъчно от тези споразумения, нямаме нужда от членство. Невярно. Нуждаем се от членство в НАТО", каза Игор Жовква, съветник по външните работи на украинския президент.
Германия и Франция подписаха споразумения за ангажименти за сигурност с Украйна, когато президентът Володимир Зеленски посети Берлин и Париж по-рано този месец.
През януари Великобритания стана първата страна, която подписа едно от споразуменията за сигурност с Украйна за срок от 10 години, дотогава Киев се надява да влезе в НАТО.
Лондон каза, че сделката формализира набор от подкрепа, която "е била и ще продължи да предоставя за сигурността на Украйна, включително споделяне на разузнавателна информация, киберсигурност, медицинско и военно обучение и индустриално сътрудничество в областта на отбраната".
Украйна е провела поне два кръга преговори по споразуменията с всички страни от Г-7, каза Жовква.
Повече от 10 държави са в активен етап на преговори или потенциално започват скоро, добави той.