Числен превес за противниците на военен удар по Сирия

Пред все по-голямата заплаха oт международен военен удар срещу Сирия повечето съседи на близкоизточната страна и Великите сили изразяват вече ясна позиция към неутралитет или желание за участие в евентуална международна коалиция с военен характер.

БиБиСи представя основните играчи, които имат пряк и непряк интерес от случващото се в Сирия.

След внимателна реакция в началото за използвани химически оръжия в Сирия, американската реторика започна да се втвърдява, като САЩ са готови да нанесат военен удар на режима на Сирия. Държавният секретар на страната Джон Кери обяви, че използването на химически оръжия от сирийския режим е „неопровержимо" и е „морална гадост". САЩ увеличиха военноморското си присъствие в източната част на Средиземно море, като военният министър на страната Чък Хейгъл обяви, че САЩ са готови да ударят, ако президентът Обама разреши. Анализатори смятат, че най-вероятно американските действия са свързани с използване от разположените кораби крилати ракети към военни бази на Сирия.

До вчера Великобритания беше най-големият застъпник на идеята за военна интервенция, но страстите се охладиха, след като депутатите от Камарата на общините гласуваха против участието на Лондон в евентуален военен удар срещу Сирия. Тежък удар за кабинета на премиера Дейвид Камерън, отбелязва БиБиСи. Анализатори отбелязват, че за първи път от десетки години Лондон няма да е рамо до рамо със САЩ в евентуален конфликт.

Френският президент Франсоа Оланд обяви, че Франция е подготвена за военна интервенция, дори и Лондон да не участват в такава.
„Франция иска твърд и пропорционален отговор срещу режима в Дамаск", каза Оланд за френски вестник, намеквайки, че до седмица може да се проведе военната операция.
Франция е първата страна, която призна сирийската опозиция като легитимната власт на Сирия. Именно Париж, заедно с Лондон, през май лобира за налагане на оръжейно ембарго от ЕС за Сирия.

Русия е един от най-важните съюзници на Асад и ясно подчерта, че няма да подкрепи никакви военни действия, а решението е само едно - политическо.
Москва остро критикува заплахите на Запада за военна намеса в Сирия, подчертавайки, че такива действия без мандат от Съвета за сигурност на ООН са заплаха с „катастрофални последствия за други страни в Близкия Изток и Северна Африка".

Китай се присъединява към позицията на Русия и неколкократно блокира резолюция на Съвета за сигурност срещу Сирия. Също критикува перспективата за военна намеса в Сирия.

Преди минути стана ясно, че Германия няма да участва в евентуална военна интервенция в Сирия. По думите на германския външен министър тази опция не е обсъждана от Берлин.

Турското правителство е едно от най-големите и отявлени критици на режима на Асад. Външният министър на страната Ахмет Давутоглу обяви, че страната му е готова да се присъедини към международна коалиция за действия срещу Сирия, дори и без мандат от Съвета за сигурност на ООН.

Монархиите от Персийския залив, начело със Саудитска Араби, са ключовите страни във финансирането и доставянето на оръжия за сирийските бунтовници. Рияд е съперник на сирийското правителство от години и играе активна роля срещу режима на Асад. Саудитска Арабия е готова да подкрепи военна намеса в Сирия.

Въпреки че избягва намеса в конфликта, тази година Израел нанесе три въздушни удара по цели в Сирия, за да предотврати предоставянето на оръжия за ливанската групировка „Хизбула". Наскоро израелски официални представители от властта осъдиха използването на химически оръжия и намекнаха за подкрепа за военна акция.
Обаче израелски представители ще бъдат запознати, че всяка акция на Запада срещу Сирия рискува да доведе до повторение на събитията от войната в Персийския залив през 1991 година, когато Ирак атакува Тел Авив с ракети „Скъд" в опит да вкара Израел в конфликта и бързо да изкара арабски страни от войната. Информацията за засилено търсене на противогази в Израел е в отговор на спекулациите за военен удар.

Ливан е най-засегнат от ситуацията в Сирия. Ливанският външен министър Аднан Мансур обяви, че той не подкрепя идеята за нанасяне на удар срещу Сирия. Въпреки това шиитската общност се очаква да помогне на Асад при евентуална атака.

Йордания обяви, че няма да бъде използвана като плацдарм за каквато и да е било атака срещу Сирия. Амана призовава за политическо разрешаване на кризата.

Иран е основният съюзник на Сирия в региона. Техеран заплаши със сериозни последствия, ако Дамаск бъде нападнат. Ислямската република е за политическо разрешаване на конфликта.

Ирак е против военна намеса заради опасения от ескалиране на напрежението в района и задълбочаване на религиозния конфликт между сунити и шиити. Премиерът на страната Нури ал-Малики обяви, че Ирак е против военна намеса и желае политическо решение на кризата.

През юни бившият президент на Египет Мохамед Морси прекрати отношенията си със Сирия и призова за зона, забранена за полети. Но след свалянето му Кайро зае по-предпазлива позиция. Външният министър Набил Фахми обяви, че „няма военно разрешение на сирийската криза и единственото решение е политическото".