Eвропейските законодатели проправиха пътя за по-строги наказания за нелегални мигранти и потенциалното им депортиране към т.нар. центрове за връщане извън блока, съобщава "Франс прес".
Мерките, критикувани от правозащитни организации, са част от затягане на европейските имиграционни правила в отговор на натиска в целия 27-членен блок за ограничаване на миграцията.
Европейският парламент одобри пакета с подкрепата на десни и крайнодесни групи с 389 гласа "за" срещу 206 "против" и 32 "въздържали се" в Брюксел. Това го доближава с една стъпка по-близо до окончателно одобрение в очакване на преговори с Европейската комисия и Съвета на Европейския съюз.
Реформата ще позволи по-специално откриването на "центрове за връщане" извън границите на ЕС, към които ще бъдат изпращани мигранти, чиито молби за убежище са били отхвърлени.
Европейските правителства се стремят към по-твърда позиция на фона на влошаването на общественото мнение относно миграцията, което подхранва крайнодесните електорални успехи на целия континент. Крайнодесните партии в Европа похвалиха твърдолинейната политика за депортиране на президента на САЩ Доналд Тръмп и призоваха ЕС да възприеме подобен подход.
С намаляването на пристигащите мигранти през 2025 г., фокусът в Брюксел се насочи към подобряване на системата за репатриране, при която понастоящем около 20% от хората, на които е наредено да напуснат страната, действително се завръщат в родината си.
"Решителните промени, въведени с този регламент, ще позволят просто да се гарантира този ясен принцип: ако дойдете в Европа нелегално, бъдете сигурни, че няма да останете тук", заяви дясноцентристкият френски парламентарист Франсоа-Ксавие Белами.
Гърция, Германия, Нидерландия, Австрия и Дания вече започнаха преговори с правителства, предимно в Африка, за да приемат места за задържане на мигранти, на които е отказано убежище.
Реформата предвижда и по-строги наказания за мигранти, които отказват да напуснат страната, включително чрез задържане и забрани за влизане.
Това се оказа разделящо.
Някои страни в блока, като Франция и Испания, поставиха под въпрос ефективността на центровете за връщане, които Международният комитет за спасяване - неправителствена организация, определи като "правни черни дупки".
"Те ще бъдат разположени извън територията на ЕС, където политиците не могат да гарантират, че правата на хората ще бъдат спазени", изтъкна Марта Веландер от комитета.
Поддръжниците твърдят, че центровете биха могли да действат като възпиращ фактор и да обезкуражат мигрантите да се опитват да достигнат Европа.
Критиците вместо това посочват препятствията, пред които са изправени подобни проекти.
Великобритания се отказа от схема за депортиране на нелегални мигранти в Руанда, а управляваните от Италия съоръжения за обработка на мигранти в Албания се сблъскаха с правни предизвикателства.
През декември държавите членки на ЕС дадоха зелена светлина на пакета, предложен за първи път от Европейската комисия миналата година.
Преговорите с парламента след гласуването вероятно ще се съсредоточат върху малък брой въпроси, включително обхвата на правомощията за издирване, които биха могли да бъдат предоставени на властите, търсещи нелегални мигранти, посочват наблюдатели.
През февруари група от 70 правозащитни организации предупреди, че реформата ще позволи "имиграционно правоприлагане в стил ICE" - препратка към тежките практики, използвани от Имиграционната и митническа служба в Съединените щати при управлението на Тръмп.
"Това гласуване бележи опасен поврат, тъй като дясноцентристките сили пробиват санитарния кордон, за да се обединят с крайната десница и да прокарат дълбоко репресивна програма", заяви след гласуването Силвия Карта, служител на Платформата за международно сътрудничество по отношение на нелегалните мигранти.
"Този токсичен съюз проправя пътя за масово задържане, разделяне на семейства и депортиране - нормализирайки злоупотребите, които видяхме с ICE в Съединените щати, и излагайки на риск безброй животи".
USD
CHF
EUR
GBP
