Европейският парламент (ЕП) подкрепи предложение на Европейския съвет, което има за цел по-бързо запълване на стратегическите газови резерви на Европа, така че домакинствата и бизнеса да имат достатъчно газ за следващия отоплителен сезон, съобщи Пресслужбата на ЕП.
Преговарящите на Парламента и Съвета постигнаха споразумение в четвъртък относно нов регламент, който определя задължително минимално ниво на газ в хранилищата от 80% до 1 ноември 2022 г. Държавите-членки и операторите трябва да се стремят да достигнат 85%. Целта ще бъде 90% за следващите години, за да се защитят европейците от възможни шокове в доставките.
Държавите-членки без капацитет за подземно съхранение ще трябва да гарантират, че най-малко 15% от средното им потребление през последните пет години се съхранява в друга държава-членка. Като алтернатива, те ще трябва да разработят механизъм за споделяне на тежестта, осигуряващ финансова подкрепа за постигане на целите за попълване.
Евродепутатите също така подкрепиха едногодишна отмяна на вносните мита на ЕС върху целия украински износ, за да бъде подкрепена икономиката на страната.
Тази временна либерализация на търговията, подкрепена с 515 гласа, с 32 против и 11 въздържали се, е отговор на въздействието на войната на Русия срещу Украйна, която пречи на способността на страната да търгува. Мерките ще премахнат изцяло вносните мита върху промишлените продукти, входните мита върху плодовете и зеленчуците, както и антидъмпинговите мита и защитните мерки за вноса на стомана за период от една година.
Европейските законодатели също така остро осъдиха подкрепата, която белоруското правителство оказва на руската военна агресия в Украйна.
В резолюция, приета с обикновено гласуване, Европейският парламент "яростно се противопоставя на ролята, която беларуският режим играе в подпомагането на незаконната война на Русия срещу Украйна. Това включва така наречения референдум за възстановяване на ядрения статут на страната, но също факта, че Беларус е позволила на руските войски и оръжия да се движат през нейна територия, да използват нейното въздушно пространство, да зареждат гориво и да съхраняват военни боеприпаси.
Ето защо евродепутатите смятат, че беларуският режим е съвместно отговорен за атаката, като трябва да понесе всички правни последици, произтичащи от международното право (т.е. санкции)."
В допълнение, те също така отбелязват нарасналата роля на Русия в Беларус, включително нейното финансово влияние, което според тях поражда сериозни съмнения относно способността на Беларус да взема суверенни решения.
В отделна резолюция европарламентът подкрепи предоставянето на статус на кандидат-член на ЕС на Молдова.
В допълнение към влошаващия се пейзаж на сигурността, текстът признава, че руската война срещу Украйна е засегнала непропорционално съседна Молдова, чиято икономика е засегната от загубени възможности за внос и износ и бързо нарастващите цени на енергията. Молдова е приела и най-голям брой украински бежанци на глава от населението от всяка друга страна, което поставя обществените й услуги под огромен стрес.
Предизвикана от руската инвазия, Молдова на 3 март подаде официално заявление за присъединяване към Европейския съюз, което беше приветствано от евродепутатите, тъй като "потвърждава европейския път на страната". Те призовават институциите на ЕС да предоставят статут на кандидат за ЕС на Молдова, заедно с Украйна и Грузия, в съответствие с член 49 от ДЕС и "въз основа на заслуги". Междувременно Европейският съюз и Молдова трябва да продължат работата по интегрирането на страната в единния пазар на ЕС.
Европейската комисия, от своя страна, трябва да помогне на Молдова в изготвянето на надеждна предприсъединителна стратегия за членство в ЕС. Депутатите посочват също необходимостта от по-стратегическа подкрепа от ЕС за Молдова, например чрез създаване на нова група за подкрепа на Комисията за страната, подобна на съществуващата за Украйна.