Руските сили на 20 юли за трета нощ нанесоха удари с ракети и дронове срещу пристанищна и зърнена инфраструктура в Южна Украйна. Това се случва след оттеглянето на Русия от Черноморската инициатива за зърно на 17 юли. Украинският генерален щаб съобщи, че противовъздушна отбрана е унищожила 18 цели.
Говорителят на украинското Южно оперативно командване капитан първи ранг Наталия Хуменюк заяви, че руските сили са атакували пристанищна инфраструктура в Николаевска и Одеска области и отбеляза, че ударите са засегнали главно складове и логистични съоръжения. Руското министерство на отбраната (МО) твърди, че руските сили са ударили украински производствени и складови съоръжения в град Одеса и Черноморско в Одеска област, както и съоръжения за горивна инфраструктура и складове за амуниции в град Николаев.
Това се казва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW) за ситуацията на фронта в Украйна.
Украински военни съобщиха, че руските сили са унищожили сградата на администрацията на морското пристанище Одеса в центъра на град Одеса и отбелязаха, че жилищните сгради са повредени от взривната вълна. Пострадала е и сграда на китайско консулство в град Одеса.
Говорителят на украинските ВВС полковник Юрий Игнат съобщи за затруднения с откриването и унищожаването на някои крилати ракети, предназначени да унищожават цели, разположени директно на бреговата линия по протежение на морето. Според Киев, Русия няма същата способност да произвежда някои видове високопрецизни ракети с голям обсег. Русия вече е използвала приблизително 150 ракети срещу Украйна.
Руските военни обявиха, че може да считат цивилни кораби в Черно море на път за украински пристанища за законни военни цели. Руското министерство на отбраната (МО) заяви на 19 юли, че от полунощ московско време на 20 юли руските сили ще разглеждат всички кораби на път към украинските пристанища като потенциални превозвачи на военни товари и ще считат страните на знамето на такива кораби за "замесени в украинския конфликт на страната на режима в Киев". Руското МО обяви редица морски райони в северната и южната част на Черно море за "временно опасни за корабоплаване" и заяви, че е издало съответните предупреждения на моряците в Черно море за оттегляне на гаранциите за безопасност. Тези военноморски мерки са свързани с прекратяването на Черноморската зърнена инициатива и съкращаването на морския хуманитарен коридор в Черно море. Съобщението накара украинското министерство на отбраната (МО) да обяви на 20 юли, че могат да третират всички кораби в Черно море, които се насочват към пристанища в Русия и окупираните украински територии, като военни товарни кораби.
Говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Адам Ходж заяви на 20 юли, че американското разузнаване показва, че руските сили са поставили допълнителни морски мини в подходите към украинските пристанища. Белият дом смята, че Русия се ангажира с координирани усилия, за да оправдае евентуални атаки срещу цивилни кораби в Черно море и да обвини украинските сили за атаките.
Засилващите се удари на руската армия срещу украинската пристанищна и зърнена инфраструктура и заплахите от морска ескалация вероятно са част от усилията на Кремъл да стимулира излизането на Русия от Черноморската зърнена инициатива и да изиска широки отстъпки от Запада. Руският президент Владимир Путин заяви на 19 юли, че Русия е готова незабавно да се върне към сделката за зърно, ако всички предварително договорени условия за участие на Русия в инициативата бъдат изпълнени и страните възстановят "първоначалната хуманитарна същност на сделката".
Путин обвини западните страни, че използват сделката за зърно, за да могат европейските предприятия да печелят за сметка на руския бизнес. По думите му, елементи от сделката за зърно са довели до отстъпка от 30 до 40 процента на руското зърно на световните пазари, което е причинило загуби на руските фермери от 1,2 милиарда долара, а руските производители на торове - 1,6 милиарда долара.
За него връщането към сделката в сегашния ѝ вид е безсмислено и призова за вдигане на санкциите върху руските доставки на зърно и торове и премахване на пречките пред руските банки, обслужващи доставките на храни за световния пазар, включително връзката им с банковата система на Обществото за световна междубанкова финансова телекомуникация (SWIFT).
Също така призова за възобновяване на доставките на компоненти и резервни части за руската селскостопанска техника и производство на торове, разрешаване на проблемите с наемането на кораби в Русия и застраховането на износа на руски храни, подновяване на операциите за тръбопровода за амоняк Толиати-Одеса и премахване на блокиране на руски селскостопански активи.
Кремъл вероятно разглежда Черноморската зърнена инициатива като един от малкото си останали начини за влияние срещу Запада и се оттегли, за да си осигури тези отстъпки. Сега изглежда, че Кремъл се опитва да създаде усещане за спешност около завръщането си към Черноморската инициатива за зърно, като провежда засилени удари срещу украинската пристанищна и зърнена инфраструктура и заплашва да удари цивилни кораби в Черно море. Украйна прибира по-голямата част от зърното си между юли и август, а ударите на Русия по украинските пристанища и селскостопанската инфраструктура могат допълнително да усложнят способността на Украйна да освободи място за новоприбрани реколти.
Кремъл редовно участва в ескалираща реторика около подкрепата на Запада за Украйна в опит да оформи поведението на Запада, въпреки че Русия изглежда по-специално провежда тези оформящи усилия по отношение на сделката със зърното с кинетични операции вместо с реторика. Не е ясно до каква степен руските сили възнамеряват да нанасят удари по цивилни кораби в Черно море, въпреки че Кремъл вероятно вярва, че съобщението ще има смразяващ ефект върху морската дейност в Черно море и ще създаде условия, напомнящи пълната блокада на украинските пристанища в началото на пълномащабната инвазия.
Този опит за постигане на икономически отстъпки от Запада може да подкопае международните усилия на Кремъл за популяризиране, като застраши хранителните доставки на няколко страни, които са предвидените цели на обхвата на Кремъл.
Руските удари срещу украинската пристанищна и зърнена инфраструктура и военноморските позиции също продължават да илюстрират, че Кремъл е готов да използва военноморски и прецизни ударни средства, за да приоритизира непосредствените икономически проблеми вместо операции в Украйна, които преследват общите цели на кампанията на Кремъл.
Кремъл може да унищожава украинската пристанищна и зърнена инфраструктура, преди да предоговори черноморската сделка за зърно, за да постави условия за износ на откраднато украинско зърно от окупираните от Русия територии, което може да донесе непропорционална полза на руската икономика. Украинският министър на аграрната политика Микола Солски заяви, че Украйна ще отнеме не по-малко от една година, за да възстанови пристанище Черноморск в Одеска област, което се използва за износ на зърно.
Унищожаването на украинската пристанищна инфраструктура в контролираните от правителството Одеска и Николаевска области може да ограничи способността на Украйна да изнася зърно по море, дори ако сделката за зърно бъде предоговорена, като същевременно позволи на Русия да предлага зърно от окупирана Украйна или Русия да изпълни сделката междувременно.
Русия вероятно се опитва да засили разделенията между украинските и централноевропейските правителства, докато Украйна и Западът търсят начин да пренасочат износа на зърно. Високопоставени европейски служители заявиха, че Европейският съюз (ЕС) се стреми да транспортира повече украинско зърно по шосе и железопътен транспорт, за да компенсира оттеглянето на Русия от черноморската сделка за зърно.
Пет централноевропейски страни - Полша, Унгария, Румъния, Словакия и България - призоваха ЕС да удължи забраната за внос на зърно от Украйна поне до края на годината на 19 юли.
Полският премиер Матеуш Моравецки също обяви на 19 юли, че Полша ще запази забраната си за износ на украинско зърно на 15 септември, дори ако ЕС не се съгласи с удължаването.
Полският министър на земеделието Робърт Телус заяви на 18 юли, че Полша има желание да улесни транзита на украинско зърно през Полша, но каза, че ЕС ще трябва да помогне за създаването на необходимата инфраструктура.
Телус добави, че Полша едва е започнала прибирането на реколтата и отбеляза, че не може да улесни незабавно допълнителния транзит. Украинският премиер Денис Шмигал осъди решението на Полша да удължи забраната като "недружелюбен и популистки ход, който ще засегне сериозно глобалната продоволствена сигурност и икономиката на Украйна".
Износът през Полша и други страни от ЕС, граничещи с Украйна, преди това предизвика съпротива от страна на местните фермери, след като ЕС премахна митата и квотите за износ на храни от Украйна през юни 2022 г., тъй като Русия блокира Украйна да транспортира зърно и други стоки по море. Полша, Словакия и Унгария обявиха през април 2023 г. забрани за износ на зърно и други храни от Украйна, за да защитят своите селскостопански сектори.
По-късно Европейската комисия обяви ограничения върху вноса на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчогледови семена в Полша, Унгария, Румъния, Словакия и България до 5 юни в резултат на опасенията на фермерите в страните от Централна Европа.
Кремъл може да се опитва да попречи на бъдещите перспективи на Украйна за морски износ в опит да влоши украинските отношения със западните ѝ съседи.
Украинските сили продължиха контранастъпателни операции на най-малко три сектора от фронта и се съобщава, че са напреднали на 20 юли. Украински командир, действащ в района на Бахмут, съобщи на 19 юли, че украинските сили са напреднали вероятно с 1,8 км по южния фланг на Бахмут, а руски блогъри потвърдиха това на 20 юли. Командирът на украинските сухопътни сили генерал-полковник Олександър Сирски обаче заяви, че украинските сили не могат да напреднат бързо близо до Бахмут поради силната концентрация на руски сили в района.
Руското военно командване съсредоточи голяма плътност на силите в района на Бахмут, за да се защити срещу украински атаки в района, вероятно планиран ефект от тези атаки, въпреки че Сирски и други украински официални лица многократно са заявявали намерението си да си върнат Бахмут.
Украински военни съобщиха, че украинските сили продължават да напредват в направленията Бердянск (граничната зона на Донецка и Запорожка област) и Мелитопол (западна Запорожка област) и продължават да напредват с приблизително 100 метра на ден южно и югоизточно от Оригов.
Съветникът на украинския президент Михайло Подоляк повтори, че украинската контраофанзива ще бъде бавна и трудна, но ще попречи на руските сили да си върнат инициативата на бойното поле.
Washington Post съобщи, че украинските сили са започнали да използват осигурени от Запада касетъчни боеприпаси в Югоизточна Украйна и оцени, че украинските сили вероятно ще ги използват скоро близо до Бахмут, за да "разбият (руските) окопи, забавящи украинските сили".
Съединените щати и Европейският съюз (ЕС) потвърдиха своите дългосрочни ангажименти за сигурност към Украйна чрез пакети за помощ и предложения за сигурност на 19 и 20 юли. Пентагонът обяви на 19 юли нов пакет за сигурност на стойност 1,3 милиарда долара за Украйна, който включва четири национални усъвършенствани ракетни системи земя-въздух (NASAMS), 152-милиметрови артилерийски снаряди, оборудване за разчистване на мини и други боеприпаси и превозни средства.
Пакетът на САЩ включва също оборудване за електронна война, комуникации и друго оборудване за сигурност. Представителят на ЕС по външните работи Жозеп Борел предложи план на министрите от ЕС на 20 юли за предоставяне на Украйна на помощ за сигурността на стойност до 20 милиарда евро (22,4 милиарда долара), включително оръжия, боеприпаси и друга военна помощ, през следващите четири години.
Персоналът на "Вагнер" обучава беларуските специални части по съвременни тактики на полигона Брест в Брест, Беларус. Беларуското министерство на отбраната и източници, свързани с групата, съобщиха на 20 юли, че обучението ще продължи до 24 юли.
Съобщава се, че приблизително 400 бойци от "Вагнер", чакат документите си за помилване в Анапа, окупирания Крим. Групата е спряла усилията си за набиране на руски затворници (с кодово име "Проект K") и че се стреми да освободи тези затворници не по-късно от 29 юли. Бившите затворници ще имат възможността да удължат договорите си, за да служат в Беларус или Африка.
Съобщава се, че групата "Вагнер" е претърпяла 80 процента жертви и 28 процента убити в действие в Украйна. Съобщава се, че източник, свързан с Вагнер, цитира старши командир с позивна "Маркс", който заявява, че 78 000 бойци са се сражавали в Украйна (49 000 от които са били осъдени) и че 22 000 са били убити, а 40 000 ранени след превземането на Бахмут на 20 май.
Ако това отговаря на истината, то показва, че групата вероятно е била неефективна в битките след боевете в Бахмут и че силите са претърпели 79,5 процента общ процент на загуби и 28,2 процента смъртност. 25 000 бойци на Вагнер в момента са живи и че 10 000 от тях са в Беларус, а останалите 15 000 почиват, вероятно в Русия.
На 20 юли Руската държавна дума одобри поправки, увеличаващи наказанията за избягване на военна служба и за длъжностни лица и юридически лица, които не подпомагат усилията за генериране на руски сили. Поправките ще увеличат глобите за неизпълнение на военни призовки от 3000 рубли ($33) до до 50 000 рубли ($553) и глобата за избягване на военномедицински прегледи от 3000 рубли на 25 000 рубли ($277).
С промените се увеличават глобите за съответните цивилни лица, длъжностни лица и фирми, които не изпълняват военнотранспортни мобилизационни задължения, не уведомяват или не предоставят възможност на призованите лица да се явят във военното деловодство и наборната служба или предоставят списъци на лицата, отговарящи на условията за призовка.
Поправките ще влязат в сила през октомври, което накара руски източници да спекулират, че Кремъл възнамерява да започне втора мобилизационна вълна през есента на 2023 г.
Русия обикновено ще започне цикъла си на наборна военна служба през есента на 2023 г. на 1 октомври и може да поставя условия, за да гарантира, че няма да има прекъсвания в наборната служба. Руските служители обаче биха могли да забавят есенния цикъл на наборна военна служба, както направиха през есента на 2022 г. след началото на частичната мобилизация.
Руска хибридна кампания за генериране на сили, която се опитва едновременно да проведе редовния полугодишен цикъл на наборна военна служба в допълнение към резервна мобилизация и/или криптомобилизация чрез повикване на резервисти, вероятно ще наблегне на капацитета за обучение на руската армия, без да произвежда значителен брой обучени резервисти своевременно.
На 20 юли Държавната дума прие закон, който ще позволи на руските сили за сигурност, Министерството на извънредните ситуации и някои частни охранителни компании да спрат експлоатацията на дронове в Русия. Новият закон ще позволи на Министерството на вътрешните работи, Федералната служба за сигурност на Русия (ФСБ), Националната гвардия на Русия (Росгвардия), Службата за външно разузнаване (СВР), Федералната служба за изпълнение на наказанията и Министерството на извънредните ситуации да спират експлоатацията на всички въздушни, надводни и подводни дронове.
Законът също така ще позволи на служители на частни охранителни организации, които са преминали професионално антитерористично обучение, да спират и експлоатацията на дронове.
Държавната дума също прие поправка на 20 юли, фокусирана върху създаването на по-строги оперативни мерки за сигурност на Руската национална гвардия (Росгвардия). Поправката в закона "За войските на Националната гвардия на Руската федерация" забранява на персонала на Росгвардия да публикува снимки, видеоклипове и друга информация за себе си, други служители на Росгвардия и за дейността на Росгвардия.
Известен руски блогър твърди, че законът забранява на Росгвардия да публикува онлайн материали, които биха разкрили местонахождението на техните части, и критикува Държавната дума, че е чакала толкова дълго, за да се справи с този проблем.
Съобщава се, че спонсорираната от Кремъл работна група за специалната военна операция е внесла в Държавната дума законопроект за подвеждане под отговорност на руски военни служители за нарушаване на мерките, определени от държавните поръчки за отбрана. Секретарят на Генералния съвет на партията "Единна Русия" Андрей Турчак, който председателства работната група, заяви на 20 юли, че законопроектът има за цел да държи военни представители еднакво отговорни за нарушаване на условията на държавните договори, както и други участници в държавна отбранителна поръчка. Турчак заяви, че тези военни представители наблюдават важни функции за контрол на качеството на руските оръжия, боеприпаси и оборудване и твърди, че военните представители трябва да носят еднаква отговорност за неспазване на крайните срокове.
Законопроектът ще окаже натиск върху елементите за контрол на качеството на логистичния апарат на руската армия или да разхлабят стандартите и да позволят на повече дефектно оборудване да достигне до фронта в Украйна, или да засили проверките на военни продукти и да ограничи доставките за фронта. Коментарите на Турчак относно крайните срокове предполагат, че законопроектът ще окаже натиск върху руските военни да се включат в предишната практика.
Руският флот ще проведе съвместни военноморски учения с китайския флот в Японско море от 20 до 23 юли, вероятно в опит да представи Русия като равноправен отбранителен партньор с Китай и легитимна тихоокеанска военноморска сила. Руският тихоокеански флот ще изпрати два големи кораба за борба с подводници, две корвети и помощни кораби за провеждане на бойни учения заедно с два китайски разрушителя, два патрулни кораба и кораби за снабдяване.
Руското министерство на отбраната (МО) заяви, че ученията имат за цел да засилят военноморското сътрудничество между Русия и Китай и да поддържат стабилността в Азиатско-тихоокеанския регион.
Руските власти продължават преследването на неруските православни църкви в окупирана Украйна. Украинският център за съпротива съобщи, че руските власти са завзели и установяват военно съоръжение в местно общинско съоръжение на Евангелска християнска баптистка църква в неопределен град в Южна Украйна.
USD
CHF
EUR
GBP
