Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова подчерта, че максималистичните цели на Русия в Украйна не са се променили. Тя единствено повтори искането на Кремъл за пълна украинска политическа капитулация и приемането от Киев на военните и териториални претенции. Вместо предложение за сериозни преговори.
В интервю за AFP от 9 декември, тя заяви, че справедливо разрешаване на кризата в Украйна може да се случи, само ако Западът спре да "напомпва въоръжените сили на Украйна с оръжия". Също така, Украйна трябва да изтегли войските си. Вероятно от територията, която Русия твърди, че е анексирала.
Захарова подчерта още и старото твърдение на Кремъл, че Русия е в Украйна, за да я демилитариза, денацификация и за защита правата на рускоезичните граждани в Украйна. Кремъл последователно използва термина "денацификация" като код за отстраняване на избраното правителство на Украйна и замяната му с такова, което Кремъл смята за приемливо - т.е. смяна на режима.
Това се посочва в дневния анализ за ситуацията на фронта в Украйна на Института за изследване на войната (ISW).
"Демилитаризацията" очевидно ще остави Украйна завинаги на милостта на Русия. Коментарите на Захарова ясно подчертават факта, че първоначалните цели на войната, изложени от руския президент Владимир Путин на 24 февруари 2022 г., не са се променили. Путин не възнамерява да прекрати войната, докато целите не са изпълнени.
ISW продължава да счита, че Русия не възнамерява да участва в сериозни преговори с Украйна добросъвестно. Преговори при поставените условия са равносилни на пълна украинска и западна капитулация.
Изискването Украйна да изтегли войските си предполага, че максималистичните цели на Русия включват контрол над четирите области, части от които тя незаконно е анексирала. В момента руските сили контролират военно части от Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска области, но Русия официално (и незаконно) анексира всички тези области през септември 2022 г.
Призивите за капитулация на Украйна при настоящите обстоятелства на руски контрол върху украинска територия до сегашната фронтова линия вече са неприемливи от гледна точка на жизненоважни украински и западни национални интереси за сигурност, както ISW писа по-рано.
Руското искане показва, че целите далеч надхвърлят запазването на територия, която руските сили вече завзеха. В това отношение трябва да се отбележи, че руските сили продължават да провеждат настъпателни операции в източната Харковска област, за която Русия не твърди, че е анексирала. Това предполага, че териториалните цели на Русия може да са дори по-широки от тези, изложени от Захарова.
Кремъл продължава да изразява все по-силна антиизраелска позиция във войната Израел - Хамас, въпреки че симулира интерес да бъде неутрален арбитър в конфликта. Руският президент Владимир Путин и израелският премиер Бенямин Нетаняху проведоха телефонен разговор по темата на 10 декември, който според съобщенията продължи 50 минути.
Путин е отбелязал катастрофалната хуманитарна ситуация в ивицата Газа и е подчерта, че избягването на последствия за цивилното население е също толкова важно, колкото отхвърлянето и осъждането на тероризма.
Коментарите му са поразителни на фона на опустошението, което руската операция в Украйна донесе на цивилното население там. Както и на умишлените усилия на Русия да причини още трудности на украинските цивилни, като атакува енергийната инфраструктура точно преди зимата. Путин e повторил първоначалната позиция на Кремъл относно войната между Израел и "Хамас" - Русия е готова да облекчи страданията на цивилното население и да намали ескалацията на конфликта.
През последните седмици обаче Путин все повече се отклонява от тази по-неутрална реторика, като твърди, че войната води до "унищожаването на цивилното население в Палестина". Съобщава се, че Нетаняху е изразил недоволство от руските позиции спрямо Израел в ООН и други многостранни организации.
Съобщава се също, че Нетаняху е критикувал Русия за нейното "опасно сътрудничество" с Иран, особено след срещата на Путин с иранския президент Ибрахим Раиси в Москва на 7 декември. Путин вероятно е имал за цел да смекчи опасенията на Израел относно руската подкрепа за "Хамас" и задълбочаващото се руско-иранско партньорство в сигурността, но вероятно не е успял да го направи.
Кремъл сигнализира за потенциална нарастваща подкрепа за иранските интереси в региона.
Украинският президент Володимир Зеленски пътува до Латинска Америка на 10 декември - вероятно, за да осигури латиноамериканска подкрепа за Украйна. Зеленски се срещна с президента на Парагвай Сантяго Пеня Паласиос, президента на Уругвай Луис Лакале Поу и президента на Еквадор Даниел Нобоа, за да обсъдят участието на Латинска Америка в украинската формула за мир и бъдеща среща на върха Украйна - Латинска Америка.
Той благодари на всички президенти за гласната им подкрепа за Украйна и осъждането на пълномащабното нахлуване на Русия. Зеленски отбеляза предишното участие на Уругвай в украинската Формула за мир и изрази надежда, че Уругвай и други страни от Латинска Америка ще участват в четвъртата среща на Съветниците по националната сигурност и външната политика на Формулата за мир през януари 2024 г.
Зеленски заяви, че за Украйна е важно да има подкрепата на Латинска Америка в борбата си за свобода и демокрация.
Руските военни власти вероятно се опитват да запазят военна власт над Армения на фона на продължаващото влошаване на арменско-руските отношения. Арменският клон на международната правозащитна организация Хелзинкска гражданска асамблея във Ванадзор съобщи на 8 декември, че руската военна полиция в 102-ра военна база в Гюмри, Армения, е задържала руския гражданин Дмитрий Сетраков на 6 или 7 декември за дезертьорство.
Руският 519-ти военен следствен отдел, разположен в Армения, впоследствие образува наказателно дело срещу Сетраков за неразрешено изоставяне на неговата част.
Съобщава се, че Сетраков е служил като войник по договор в руската армия преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, но е отказал да участва в руските операции в Украйна и се е преместил в Армения.
Ръководителят на Хелзинкската гражданска асамблея-Ванадзор Артур Сакунц каза пред арменската служба на Радио Свободна Европа/Радио Свобода Radio Azatuntyun, че арменските органи не са участвали в ареста на Сетраков и заяви, че руските такиванямат право да арестуват хора, включително руски граждани, на арменски територия.
Сакунц определи ареста като "атака срещу арменската правна система и срещу Армения като суверенна държава".
Хелзинкската гражданска асамблея призова арменското правителство, Главната прокуратура и други власти да защитят Сетраков съгласно арменското законодателство и да започнат наказателно производство срещу руската военна полиция в Армения, за да предотвратят екстрадицията му.
Служители на арменското правителство не са отговорили на ареста към момента на тази публикация.
Министерството на отбраната на Великобритания оцени на 10 декември, че руските сили вероятно са извършили първата серия ракетни удари от очакваната кампания за зимни удари срещу украинската енергийна инфраструктура в нощта на 7 декември.
ISW наблюдава подготовката за очакваната зимна ударна кампания на Русия от октомври 2023 г. и също така отбеляза сравнително по-големи удари с дронове и ракети по украинска инфраструктура досега през декември преди нощта на 7 декември.
Понастоящем обаче не може да прогнозира начална дата на очакваната зимна кампания.
Главната прокуратура на Украйна потвърди на 9 декември, че иранският държавен производител на самолети Iran Aircraft Manufacturing Industrial Company произвежда дронове Shahed-131/136.
Главната прокуратура на Украйна заяви, че все още не е приключила разследванията на производството на дронове Mohajer-6 и Italmas (известни също като дронове Izdeliye) и отбеляза, че е изпратила искания до девет неуточнени държави за правна помощ при разследване на доставката на дронове с двойна употреба компоненти за дронове за Иран и Русия.
Руски блогър твърди, че руските сили използват дронове за дистанционно миниране на райони по фронтовата линия. Блогърът твърди, че руските дронове могат да носят както противопехотни мини OZM, PMN и POM, така и противотанкови мини PTM-3 и PTM-4. Руски блогър твърди, че руските сили модернизират своите цифрови комуникационни комплекти в танкове Т-72Б3, Т-80БВМ и Т-90М. Руското издание Anna News съобщи, че Sotniki-BL за първи път влезе на въоръжение в 4-ти мотострелков батальон (2-ри армейски корпус на Луганската народна република) през август 2023 г., заменяйки остарелите радиокомуникационни системи R-173 и R-123.
Руските власти продължават дългосрочните усилия за индоктриниране на украински студенти в окупирана Украйна, като насочват финансиране към образователни институции в окупирана Украйна. Милицията на Луганската народна република (ЛНР) съобщи на 10 декември, че руският заместник-министър на науката и висшето образование Айрат Гатиятов е обявил, че руското правителство планира да отпусне най-малко пет милиарда рубли (около 54,2 милиона долара) за ремонт на инфраструктурата във висшите учебни заведения в окупира Луганска област от 2024 до 2027 г.
Руският външен министър Сергей Лавров отправи исторически призив към миналите руски и съветски военни победи по време на реч пред форума в Доха на 10 декември - в опит да омаловажи руските загуби в Украйна и влошения военен капацитет на Русия.
Лавров твърди, че военните действия само са направили Русия по-силна и твърди, че това явление е подобно на предполагаемото увеличаване на руската сила след военните победи над Наполеон през XIX век и Хитлер по време на Втората световна война.
Лавров вероятно се позовава на тези фалшиви исторически аналогии, за да минимизира загубите на Русия в Украйна и да твърди, че Русия все пак ще може да победи Запада в хипотетична конфронтация, както Руската империя и Съветският съюз се биеха с европейските сили в минали скъпо струващи войни. Вероятно и за да твърди, че войната в Украйна ще завърши с геополитически овластена Русия, която може да предизвика по-мощно Запада. Аналогиите са фарс, защото настоящата война започна с непровокирана руска инвазия в Украйна, докато Наполеон нахлу в Русия през 1812 г., а Хитлер нахлу в Съветския съюз през 1941 г.
USD
CHF
EUR
GBP
