В днешно време за мнозина от нас досегът с християнската религия се ограничава до големите църковни празници - Великден, Коледа, Богоявление, Гергьовден... В които религия и традиции често се смесват с комерсиализъм и модерност. Затова не е учудващо, че едно "иновативно" решение на Столична община - да онагледи Възкресение Христово с... инсталация на Великденски заек - мина някак си почти незабелязано.
Великденският заек е германски протестантски символ с езически корени, пренесен впоследствие и в Северна Америка. У нас е слабо познат и като асоциация с Възкресение Христово определено отстъпва на боядисаните яйца, козунака и агнешкото (последното символизира Иисус Христос - агнец Божий). И изборът му за Великденска украса в Града на Божията премъдрост е озадачаващ. Така и не станаха ясни мотивите за този избор, но едно интересно предположение бе формулирано от политическия наблюдател Кристиян Шкварек:
"Къде, по-точно, е връзката между немските лутерани, средните щати и...Възкресението в православна, балканска България...питайте Васил Терзиев. Ще ви каже нещо от сорта на: "Ъъъм, ами то такова, това е международен символ, щото нали от Америка, ползва се в корпорациите по света...". И ще е прав - тази символика все повече се ползва по корпорациите, включително в България, тъкмо за да няма нищо общо със самия празник и религията, ерго да не се рискува някой Джамал или някоя Татяна Кристи да бъде обиден или "изключен". Вадиш Христос от Възкресение Христово и го сменяш със сладки зайчета от американската култура, понеже така е стерилно, корпоративно, безопасно."
Без да спекулираме за конкретния частен случай, можем да обърнем внимание, че подмяната на християнството, за която се говори, си я има и то не от преди месец, година или десетилетие.
Първите сериозни поражения върху християнския свят са нанесени вследствие на Октомврийската революция - в Съветска Русия, после и в други държави. Болшевиките приемат на въоръжение приписваната на Карл Маркс формулировка за религията като "опуим за народите" и ударно налагат атеизъм, който често мутира в богоборчество (разликата е, че атеистите не вярват в съществуването на Бог, докато богоборците вярват, но Го мразят).Замяната на религиозни ритуали със светски (граждански брак вместо църковен, "тържествено именуване на дете" вместо кръщене, надгробна петолъчка вместо кръст), премахване на Вероучението в училище и като цяло изтикване на Църквата в кьошето на обществените отношения - всичко това е привнесен у нас (както и в другите страни от соцлагера) съветски модел, при все че подобни опити са правени още непосредствено след Френската буржоазна революция в края на XVIII век (но с далеч по-скромен успех).
Християнството в модерна България
Като става дума за България, трябва да отчетем, че макар комунистическият режим да нанася безспорни вреди върху религиозната култура на населението, проблемът не е само там. Наложената на Българската Екзархия схизма от страна на Цариградската патриаршия затруднява комуникацията с останалите поместни православни църкви, а това няма как да не се отрази на нивото на българската богословска наука в периода на монархията. Така че комунистическият режим заварва един не особено грамотен в канонично отношение народ, чието разбиране за християнството се опира на традиция и авторитет (попа, кмета и даскала), но без задълбочено осъзнаване на християнската догматика. Разбира се, това е в сравнителен план за онова време - на фона на днешните българи предците им от Царство България са далеч по-религиозни. И не само като църковни дейности, а и в ежедневния живот - всеки учебен час започва с молитва, във всички ресторанти сряда и петък са безмесни дни, а по време на Страстната седмица кабаретата са без изключение затворени.
Първоначалната разправа на комунистите с религията е дивашка - Вероучението (наричано тогава "Закон Божи") е изваденото от учебната програма, свещеници са въдворявани в лагери и дори убивани без съд и присъда, гражданските ритуали са налагани ударно за сметка на църковните, стига се дори до милиционерските кордони около храм "Св. Александър Невски" по Великден, а Коледа (25 декември след приемането на Юлианския календар през 1968 г.) до самия край на соца е официален работен и учебен ден. Властта полага много сериозни усилия да овладее Българската православна църква (както и другите деноминации), макар че до края на 60-те години в мнозинството си клирът е негативно настроен към нея по собствените ѝ оценки[1].
Важно е също да се напомни, че в късния период на режима, покрай националистическия "завой" на БКП, хватката над християнството отслабва. Налага се тезата, че "православната вяра е съхранила българския народ през пет века турско робство". Директно се признават заслугите на БПЦ относно спасяването на българските евреи през Втората световна война[2]. Големи християнски празници са частично реабилитирани, макар и повече в техния етнографски, отколкото религиозен контекст (Гергьовден става Ден на овчаря, Никулден - Ден на рибаря, за Димитровден се акцентира, че на този ден чорбаджиите се разплащат с ратаите и приключва работният сезон). Това добре, но паралелно започват да се прокарват всякакви духовни учения, окултизми, източни мистицизми, ясновидства и т.н., което обяснява защо у масовия българин днес представата за християнство е омешана с Ванга и Дънов, например. Докато в действителност първата е силно критикувана, а вторият - официално отлъчен от Българската православна църква.
А как е "на Запад"?
След векове на съперничество "светът на бюргерството" окончателно надделява над "света на рицарството". Капитализмът води до консумеризъм, който, от своя страна, води до комерсиализация на редица аспекти на живота, включително религиозните празници. Това само по себе си нямаше да е проблем, ако не вървеше ръка за ръка и с подмяна на същността и смисъла на тези празници - изместване от духовното към материалното.
Няма лошо да се правят пари от религия. Саудитска Арабия капитализира присъствието на нейна територия на свещените за исляма градове Мека и Медина. А Израел се възползва от ключовия за не една, а цели три религии Йерусалим. Лошото е, когато това води до подмяна.
Най-фрапиращият пример в това отношение е Рождество Христово, където фокусът е изместен от раждането на Спасителя към добрия старец, който раздава подаръци. Самият Дядо Коледа (за когото се смята, че съвременният му имидж е създаден от корпорацията "Кока-кола") пък е заимстван от образа на Св. Николай (St. Nikolas). Даже в Нидерландия подаръците се раздават не на Коледа, а на Sinterklaas (5 срещу 6 декември).
Но това далеч не е единственият празник, в който материализмът надделява над вярата.
Хелоуин се е превърнал в материалистка вакханалия за подрастващите ("почерпка или пакост"), без да се обръща особено внимание, че основната цел някога е била почитане на мъртвите ("Ден на Вси светии").
Денят на Св. Валентин отдавна е повод за демонстрация на специално внимание към любимия човек (сърца, бонбони, подаръци, романтична вечеря), но покрай всичко това често се пропуска житието на светеца, загинал като мъченик на вярата.
Безспорно комерсиализиран е и денят на Св. Патрик (с акцент върху ирландските напитки), но там случаят е по-специфичен - празникът от религиозен се превръща в национален (или по-точно, народностен - на ирландската нация и ирландската диаспора по света).
Великден като цяло не е чак толкова комерсиализиран, но за сметка на това, в англоезичния свят подмяната се е случила и без комерсиализация. И тя идва от самото му название на английски език - "Easter", което идва от Еостре, древногерманска езическа богиня на плодородието. Тоест, твърде далеч от Разпятието и Възкресението.
И ако XX век носи комерсиализация, през XXI век наблюдаваме примери на обезличаване. "Коледният базар" в Брюж, Белгия, бе преименуван на "Зимен блясък", а германските "Коледни базари" също масово стават "Зимни базари" - за да не се дразнели "гостите на Меркел". Коледната елха бе нееднократно премествана от центъра на Брюксел. Търговската верига Lidl заличи кръстовете от снимката на гръцка църква върху опаковките на продуктите си, а футболният клуб "Реал" (Мадрид) премахна кръста от емблемата си за клубни продукти, продавани в Близкия изток. Кръстовете върху митрата на Синт Николаас (който е нидерландският аналог на Дядо Коледа) бяха заменени с хиксове. Гугъл редовно "забравяше" да ни поздрави за Великден и Коледа, но не пропускаше основните мюсюлмански празници, например. А за замяната на поздрави като "Весела Коледа!" с неутралното "Весели празници!" (особено в корпоративния свят) няма нужда дори да се отваря дума...
Защо се случва всичко това?
Възможно обяснение е концепцията за цикличността на цивилизациите - една цивилизация има своето формиране, растеж, разцвет, упадък и изчезване. А според мнозина наблюдатели, европейската християнската цивилизация в момента върви към (дори вече е влязла в) своя упадък. Като основният признак за това са именно действията, свързани с нейното саморазрушаване - доброволната демографска подмяна на нейните територии, прекалената толерантност към други цивилизации без отсреща да се наблюдава реципрочност, самобичуването, свързано с реална или имагинерна "историческа вина" (Инквизицията, колониализма, робовладелството)...
И като използвам термина "европейска християнска цивилизация", имам предвид именно, че Европа (заедно с нейните деривати в Америка, Австралия, Нова Зеландия) е това, което е (или поне беше до неотдавна) благодарение именно на християнството. Европейските постижения във философията, науката, културата, икономиката, политическата мисъл (последните, довели до най-ефективното спазване на човешките права в историята) са се случили благодарение на християнството, дори немалка част от тях да са в секуларната му "реакция" на Ренесанса, Просвещението и Хуманизма. И единствено християнската цивилизация има своите Ренесанс, Просвещение и Хуманизъм.
А какво печелим от подмяната на Християнството? Струва си да се замислим...
[1] Данни за отношението на клира към "народната власт" са публикувани в книгата на Момчил Методиев "Между вярата и компромиса", изд. Сиела, 2010 г. Авторът се позовава на документи на Държавна сигурност.
[2] Това е ясно показано във филма "Ешелоните на смъртта" на режисьора Борислав Пунчев, излязъл на екран през 1986 г. Идеята е да се внуши, че евреите са спасени с решаващата роля на БКП и лично на Тодор Живков (заради второто, по думите на дъщерята на сценариста Хаим Оливер, на баща ѝ е оказан много голям натиск как да представи събитията). Но ролята на Църквата в никакъв случай не е неглижирана.
USD
CHF
GBP
staroto
на 14.05.2026 в 13:38:08 #1Точно обратното е. Християнството подменя езическите празници. Хронологията е такава.