Снежинките по Коледа стават "застрашен вид"

Снегът на Коледа вече е екзотика в голяма част от страната, като през последните 13 години за 7 от 9 големи български града снежната покривка едновременно и изтънява, и е все по-малко вероятно да натрупа изобщо сняг. Все по-редкият сняг по Коледа се превръща в символ и на по-широката тенденция на затопляне през зимния сезон в България. Това сочи анализ на "Климатека".

В София дните със снежна покривка са средно около 50 на година. А в най-южните райони, където климатът е континентално-средиземноморски, снежните дни се броят на пръстите на едната ръка.

Отделно в празничния период е характерно "коледно затопляне", което се споменава и в народната метеорология. Дори и с тези особености на българския климат, ясно се откроява настоящата тенденция на спад в количеството сняг по Коледа.

Това не е изненадващо, защото дори и при слабо затопляне на температурите очакванията за сняг могат да се превърнат в дъжд сняг или дъжд.

София е сред местата, където снегът все още се задържа през повечето години, но след 2012 г. Коледите със сняг, който да стига до глезена вече са рядкост. Снегът в града, дори и да навали, се топи лесно на асфалта. Дори и да ни се струва безснежно, това не означава, че не е отчетен сняг на метеорологичната станция.

В Пловдив в 7 от последните 13 години Коледата е безснежна, докато за 20-те години преди 2013 г. Това се е случвало само 4 пъти. По-дълбок е бил снегът в края на 90-те и началото на 21 век, а последно снежна покривка над 10 см е имало през 2012 г.

Морето рядко допуска снега до брега - и това е част от климатичната идентичност на Варна. До 2012 г. обаче приблизително всяка втора Коледа все пак е носела снежна покривка. През последното десетилетие този шанс изчезва напълно - оттогава насам празникът в морската столица неизменно преминава без сняг.

В Стара Загора Коледа също вече е безснежна. Промяната е още по-видима от тази в морската столица - до 2012 г. В около две от всеки три години на 25 декември е била отчитана снежна покривка, в отделни години над 10 см.

Почти същото можем да кажем и за крайдунавския град Русе, където през последните дузина години коледна рехава снежна покривка е имало единствено през 2017 г. В миналото на всеки няколко години е имало и по-дълбок сняг. Това прави особено впечатление за град от Североизточна България, защото точно този район от страната ни е известен със суровите си зими със снежни виелици и преспи.

Климатека: Първата слана идва по-късно - шанс за по-добри добиви, но липсата на сняг е проблем

С 5-15 дни по-късно идват първите мразове

Подобна е и картината в северния град Плевен. В периода 1983-2012 г. Коледа е била снежна в 24 от 30 години, като в 7 от тях снежната покривка е надхвърляла 10 см. След крайъгълната 2012 г. обаче безснежието се превръща в правило, а рехав сняг е отчетен единствено през 2016 г.

В град Сливен ситуацията е малко по-оптимистична, тъй като през последното десетилетие натрупал сняг е имало през 3 години - 2016, 2017 и 2021 г. Но и там безснежните години вече са значително по-чести. Преди е имало снежна покривка в ¾ от Коледите, като понякога тя може и да е над 10 см. След 2012 г. имаме обратното правило - тънък сняг има едва през ¼ от времето.

В Шумен преди все пак е имало поне някаква снежна покривка в ⅔ от годините, но от скоро безснежието по Коледа вече е правило, а не изключение.

В друг северен град - Добрич, Коледите без сняг не са били рядкост и през 80-те години, като шансът за такава е била около 40%. Но и там от 2013 г. насам те вече преобладават през 75% от времето, а когато все пак натрупа, снежната покривка е значително по-тънка от преди.

Първи сняг падна на Витоша

Шофьорите трябва да бъдат напълно оборудвани за зимни условия