В международния ден, посветен на проверката на фактите, Европейският парламент публикува в социалните мрежи няколко прости, но ефективни начина да се защитим от дезинформацията.
Практичните съвети са в шест стъпки и помагат да се разграничим от подвеждащото съдържание, съобщава БТА.
Предизвиква ли силни чувства?
Това е сигнал за повишено внимание. Публикациите и заглавията, които възбуждат силни емоции, предизвикват ангажираност. Заради това крайно емоционалното съдържание често се използва, за да бъде разпространена изкривена версия на реалността.
Факт ли е или е мнение?
Мнението не е факт. Фактите описват реалността, мненията я интерпретират. Ако мненията са маскирани като факти, това може да е начин да ви манипулират да не поставяте мнението под въпрос.
Проверете източника
Има ли и друг, който съобщава за това? Ако да, какво казва? Ако авторът използва надеждни източници, те не биха се скрили. Освен ако не мислите, че има сериозна причина да не се назовава източникът, като например, когато се използва информация от подаващи сигнали. В противен случай неназованите източници са ясен предупредителен сигнал.
Проверете автора
Тази личност съществува ли? Какво друго споделя? Всеки може да публикува в социалните мрежи, но публикациите в установени и уважавани медии обикновено означава, че историята е проверена.
Обърнете внимание на детайлите
Цялото заглавие е с главни букви? Връзката със страницата не е сигурна? Адресът на страницата изглежда странен или непознат? Не се заблуждавайте от уебсайтове и профили, които позират като достоверни източници.
Поставете под въпрос собствените си предразсъдъци
Ако определена история пасва наистина добре с вашето светоусещане, сте по-склонни да ѝ повярвате, дори и да е фалшива. Ако се "хванете" да си мислите: "Знаех си!", вероятно трябва да направите повторна проверка.
USD
CHF
EUR
GBP
