Касетъчните боеприпаси са причинили повече от 1200 жертви сред цивилното население в Украйна от февруари 2022 г., когато започна руската инвазия, съобщи организацията Landmine and Cluster Munition Monitor в нов доклад, цитиран от "Ройтерс".
По данни на мониторинговата кампания, оръжията продължават да се използват и от двете страни в конфликта, като Русия ги употребява значително повече. "Атаките върху населени места и жилищни сгради продължават. Индивидуални удари са убили десетки цивилни и са ранили стотици", заяви изследователят Майкъл Харт.
Касетъчните боеприпаси се изстрелват от земята или от самолети и се разпръскват във въздуха на множество по-малки бомби. Много от тях не експлодират веднага и остават смъртоносна заплаха дълго след края на боевете.
Русия и Украйна не са страни по Конвенцията за забрана на касетъчните боеприпаси от 2008 г., към която са се присъединили 112 държави. В доклада се посочва още, че САЩ са доставили касетъчни боеприпаси на Украйна в поне седем отделни пратки между юли 2023 г. и октомври 2024 г., някои от които са преминали транзитно през Германия - страна, ратифицирала Конвенцията. При администрацията на президента Доналд Тръмп нови доставки не са извършвани.
Докладът отбелязва и тревога заради решението на Литва през март 2025 г. да се оттегли от Конвенцията - първата държава, която предприема подобен ход. "Вече виждаме отражението на това решение върху Договора за забрана на противопехотните мини. Държавите трябва да бъдат изключително внимателни към възможния ефект на доминото", предупреди Тамар Габелник, директор на Cluster Munition Coalition.
През юни Украйна също обяви, че се оттегля от Оттавската конвенция за противопехотните мини, позовавайки се на нарастващите военни заплахи от Русия
USD
CHF
EUR
GBP
