9 май се отбелязва като Денят на Европа от ЕС и НАТО, но и като Денят на победата от Русия.

Както отбелязват световните информационни агенции, Европа го посреща все по-разделена.

Както News.bg съобщи вчера, без пищност и военна помпозност лидери и обикновени граждани в различни части на Европа отбелязаха годишнината.

Редица световни лидери вече обявиха, че няма да почетат с присъствието си 70-годишнината от победата над фашизма, която ще бъде отбелязана днес тържествено в Москва. Българският президент Росен Плевнелиев също няма да се появи на парада. Това е начин да се изрази несъгласие с руската намеса в Източна Украйна.

У нас също ще се отбележи поводът с различни прояви.

Държавният глава ще участва в ритуала по поднасяне на венци пред Паметника на Незнайния воин в столицата по повод 70 години от края на Втората световна война в Европа. Пред сградата на Военна академия „Г. С. Раковски“ президентът ще приеме Националната гвардейска част и ще участва в церемонията по полагане на урни с пръст от бойните полета, на които са загинали български войни през Втората световна война.

Пред сградата на президентската институция ще се проведе церемонията по тържественото издигане на знамето на Европейския съюз по повод Деня на Европа – 9 май.
По-късно държавният глава Росен Плевнелиев и вицепрезидентът на Европейската комисия Кристалина Георгиева ще участват в отбелязването на Деня на Европа, което ще се проведе в Представителството на ЕК в София.

В 9.30 ч. във Военна академия „Георги С. Раковски” ще се извърши тържествен ритуал по полагане на урни с пръст от бойните полета на българската армия през Втората световна война.
От 10:30 е предвидена панахида за загиналите през Втората световна война български воини, а 11:00 ще бъде открита изложба „Втората световна война във фондовете на Военноисторическата библиотека”.

На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася „Декларацията на Шуман”. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички.

Основана от Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург, ЕОВС е първата от редица наднационални европейски институции, които в крайна сметка се превръщат в това, което днес наричаме Европейски съюз.

През 1950 г., пет години след края на Втората световна война, европейските страни все още се опитват да преодолеят нанесените от нея поражения.

Твърдо решени да избегнат друга подобна война, европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана би направило войната между исторически съперници като Франция и Германия, „не само немислимо, но и практически невъзможно", по думите на Декларацията на Шуман.

Правилно се е смятало, че обединяването на икономическите интереси ще подобри жизнения стандарт и ще бъде първа стъпка към една по-обединена Европа. Присъединяването към ЕОВС е било отворено за останалите страни.

„Обединението на Европа няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност.", се посочва в Декларацията на Шуман.

„Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват" - днес тези думи на Шуман се считат за първата стъпка към обединяване на европейските усилия в инициатива, която сега е прераснала в Европейския съюз, а той е считан за бащата на нова Европа.

Робер Шуман предлага да се създаде наднационална европейска институция, която да отговаря за управлението на отрасъла. „Декларацията на Шуман" се счита за основополагаща за днешна Обединена Европа, за началото на поетия път към общност на споделени ценности и общи интереси.

През 1985 г. ръководителите на страните от Европейския съюз, на свое заседание в Милано, решават 9 май да бъде честван като Ден на Европа. От тогава денят символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. Тази дата става символ на Обединена Европа наред със синьото знаме със златни звезди, Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен по текст на Фридрих Шилер и единната валута (еврото).

На 8 май 1945 г. в предградието на Берлин Карлсхорст е подписан Акта за пълна и безусловна капитулация на Третия райх със Съюзническите сили. По изрично настояване на Сталин, ден по-късно началникът на генералния щаб на Вермахта фелдмаршал Кайтел, подписва отделно германската капитулация само пред СССР.

Годишнината от края на Втората световна война (1939 -1945) се отбелязва в страните от антихитлеристката коалиция и в англоезичните документи се нарича Victory in Europe Day (често писан като акроним V-E Day или VE Day).

На този ден представители на Германското върховно командване в лицето на фелдмаршал Вилхелм Кайтел, адм. Фон Фридебург, ген.-полк. Хорст Щумпф, в присъствието на представителите на главната квартира на Върховното главно командване на СССР маршал Георгий Жуков и на Върховното главно командване на англо-американските и френските войски (маршал Артър Тедър, ген. Карл Андрю Спатс, ген. Жан дьо Латр дьо Тасини) подписват Акта за капитулацията на германските войски във Втората световна война (1939-1945). Втората световна война започва на 1 септември 1939 г., когато германската армия навлиза в Полша.