Мнозина ще се изненадат, но този въпрос десетилетия наред си задават жителите на... Западен Берлин. Кръвожадно-мегаломанското съоръжение е издигнато още през 1945 година, а неговият автор се е изявявал и в София, коментира "Дойче веле".

На 300 метра от Райхстага и от Бранденбургската врата вече от десетилетия се издига 20-метров паметник. Гранитни стъпала, заобиколени от два танка Т-34 и две тежки гаубици, водят към аркообразна колонада. В средата й на пиедестал се възправя шестметров съветски войник с надянат щик на пушката. Скулптурата е дело на казионния съветски творец Лев Кербел, който навремето извая фамозния паметник на Ленин в София и главата на Карл Маркс в едноименния гедерейски град, днес Кемниц.

На шестте колони са изгравирани имената на 182-ма от общо погребаните около паметника 2500 съветски войници и офицери. Берлинският паметник е издигнат още през ноември 1945 по заповед на съветското военно ръководство и лично на маршал Жуков. Това е единственият съветски паметник в Западен Берлин, на територията на английския окупационен сектор.

Москва не случайно го издига тъкмо на кръстовището между двете централни оси на запланувания от Хитлер грандиозен „Берлин на бъдещето" и в непосредствена близост до парламента. Защото тъкмо Райхстагът към края на войната е обявен за „бърлога на фашисткото чудовище" и се превръща в символична крайна цел на последния щурм.

Както знаете, по-късно с пропагандна цел съветски военни кинематографисти заснемат инсценираното издигане на съветското знаме именно над Райхстага. Което, както иронизира германският историк Петер Ян, е доста нелепо, защото от палежа си през 1933 година (когато сред обвинените е и българският комунистически лидер Георги Димитров) Райхстагът практически е една руина.

В годините на Студената война този паметник на Съветската армия е непрекъснато предизвикателство за свободолюбивите жители на Западен Берлин. Срещу паметника има многобройни посегателства, като през 1961 година полицията е принудена да го защитава от разгневените граждани, които искат да го срутят. След края на Студената война паметникът постепенно изгубва излъчването си на комунистическа провокация.

Според германо-съветското споразумение за изтеглянето на войските от началото на 90-те години, паметникът остава под грижите на берлинския Сенат. Една табела обяснява на туристите, че е издигнат в чест на хилядите убити съветски войници. На част от посетителите паметникът им се вижда „екзотичен", други казват, че е шантав, но общо-взето берлинчани вече не го забелязват.

От изкуствоведска гледна точка този паметник е особена работа. Кръвожадната му и мегаломанска естетика е неотделима от сталинизма, но тромавата помпозност на Райхстага отсреща не е по-добра. Освен това, независимо от всичко, нека не забравяме, че това е паметник на онези хора, които дадоха живота си за освобождаването на Майданек и Аушвиц и за окончателната победа над националсоциализма. Тоест - и за нас.

И все пак, този паметник не подсеща за останалите милиони, които станаха жертва на унищожителната германска политика, смята историкът Петер Ян и изборява: три милиона военнопленници, над два милиона евреи, един милион ленинградчани, стотици хиляди беларуски и украински селяни, да не говорим за останалите милиони, загинали от гладна смърт по време на окупацията, защото германците безмилостно секвестираха всичко. Целият този геноцид беше легитимиран чрез един маниакален антисемитизъм, чрез идеологията за „жизненото пространство" и чрез расизма, обявяващ хората в Източна Европа за второ качество, за скотове, които нямат право на съществование.