Politico: Атаката на Путин срещу демокрацията успява. Погледнете Европа!

За пореден път се виждаше сцена, типична за градските площади в цяла Европа от месеци: разтърсващи разкази на очевидци за войната в Украйна, призив за съпротива срещу колониалното завоевание и искрени призиви към обществеността да помогне. И все пак имаше една важна разлика: участниците в този митинг в Берлин в края на миналия месец не вееха знамената на Украйна, а тези на отцепническите, подкрепяни от Кремъл републики в Луганск и Донецк. Целта на мрачните им предупреждения не беше Русия, а Съединените щати, пише европейската редакция на американския вестник "Политико" в материал, представен без редакторска намеса..

"През последните години се очерта ясна линия с постоянно унищожаване на демократичните права и поход към фашизъм", каза Клаус Хартман, лидер на социалистическата Лига на свободомислещите, пред публиката, оплаквайки се, че Германия не е нищо повече от "васал" на САЩ в Украйна и други фронтове. "Тези две републики имат същите права, които НАТО претендира за собствената си клиентела, а именно свободния избор да изберат своя съюз."

Би било изкушаващо да отхвърлим подобни настроения като присъщи на политическите маргинали (особено след като въпросното събиране беше организирано от малката Комунистическа партия на Германия). Но тъй като войната в Украйна се проточва и европейците все повече усещат тежестта на по-високите цени на енергията и забавящата се икономика, периферията бързо пълзи към центъра.

Колко бързо се случва това стана ясно през последните дни, когато десетки хиляди демонстранти от крайната десница и левица излязоха по улиците в Чешката република и Германия, за да протестират срещу растящите цени на енергията, НАТО и подкрепата на Запада за Украйна. Само в Прага около 70 000 демонстранти участваха в протест в центъра на града в събота. Хиляди други се събраха в германските градове Лайпциг и Магдебург в понеделник, вслушвайки се в призивите на екстремистки партии да повторят гражданските вълнения, които свалиха комунистическата диктатура в Източна Германия.

"НАТО успя да направи всичко погрешно във връзка с Украйна и Русия", каза под възторжени аплодисменти в Лайпциг Грегор Гизи, бивш лидер на Европейската левица, политик от бившата Германска демократична република (ГДР) от последните месеци на нейното съществуване.

Надигащата се буря изправя европейските лидери пред трудната истина, че дори докато Русия се задъхва на бойното поле срещу Украйна, Кремъл държи позициите си в своята дългогодишна война срещу демократичните основи на Европа.

Русия работи за подкопаване на общественото доверие в демократичните правителства от години с токсичен коктейл от дезинформация в социалните медии и политически уловки, главно чрез подкрепата си за маргиналните елементи, които сега подклаждат протестните движения. Основната цел на тези усилия не е да превърнат европейците в поддръжници на Русия (въпреки че Кремъл би приветствал това), а по-скоро да поляризират и дестабилизират западната политика до такава степен, че избирателите да не знаят на какво да вярват.

"Няма съмнение, че Путин печели в това отношение", каза високопоставен служител на Европейската комисия.

Зимата ще е дълга

Служителят посочи политическия трус в България, където президентът Румен Радев миналия месец наложи служебно правителство, назначено от него, за да договори нова сделка за доставка на газ с "Газпром" (това е позиция на автора на статията-бел.ред.). Докато този ход предизвика улични протести на онези, които се противопоставят на запазването на енергийната зависимост на България от Москва, мнозина в страната, която има дълбоки културни и исторически връзки с Русия, го приветстваха.

Подобна картина се появи в Унгария, където Виктор Орбан, вечната "черна овца" на ЕС, даде да се разбере, че няма намерение да прекъсва всички връзки с Русия. Тази седмица Орбан, който каза, че Украйна не може да спечели войната, заплаши да блокира подновяването на някои европейски санкции срещу Русия, ако трима олигарси не бъдат извадени от списъка.

Унгарският лидер бързо отстъпи, но след няколко седмици лудориите на Орбан може да са най-малкото притеснение на Европа. Лидерите на Европейския съюз се подготвят за резултатите от изборите в Италия в края на месеца, като се очаква крайнодесните партии да спечелят достатъчно подкрепа за формиране на коалиция. Изборите в Италия може да променят играта в Европа, предупреди високопоставен служител на Комисията.

Орбан: ЕС да си преосмисли санкциите - опитите за отслабване на Русия се провалиха

Унгария щяла да има достатъчно газ през зимата

Въпреки че Джорджия Мелони, лидер на постфашистката партия "Италиански братя", която се очаква да спечели изборите, е критична към руската инвазия и подкрепя военната помощ за Украйна, нейната вероятна коалиция обаче включва някои от най-благоприятните за Путин политици в Европа, като Матео Салвини, лидер на крайнодясната "Лига", и Силвио Берлускони, ветеран на италианската политическа сцена, който веднъж подари на Путин завивка с изображение в реален размер на двамата, които се ръкуват.

Дали Мелони, която през 2018 г. нарече преизбирането на Путин "недвусмислената воля на руския народ", ще запази позицията си спрямо Русия, изправена пред обществения натиск за по-мек подход, далеч не е сигурно.

Въпреки че европейците като цяло отхвърлиха наратива на Русия пред лицето на ужасите, които тя причини на Украйна, проучванията в региона показват, че тяхната решителност отслабва. В най-големите страни в региона (Германия, Франция, Обединеното кралство и Полша) жителите вече са по-притеснени от разходите за живот, отколкото от войната, според проучване на YouGov, публикувано този месец. Във Франция 40 процента от населението би подкрепило връщането на движението на Жълтите жилетки, бурни ежеседмични протести, които избухнаха през 2018 г., за "икономическа справедливост".

На този фон изглежда неизбежно европейските лидери да бъдат изправени пред нарастващ натиск за облекчаване на санкциите срещу Русия. Времето, да не говорим за метеорологичното време, е на страната на Москва. Тъй като температурите ще започнат да падат през следващите седмици и месеци с наближаването на зимата, европейците ще започнат да усещат тежестта на нарастващите цени на природния газ, които почти се утроиха през последната година.

Въпреки че санкциите не са единственият фактор, който повишава цените на енергията, те изиграха роля, особено що се отнася до решението на Москва да намали значително потока на природен газ за Европа, който преди това представляваше повече от една трета цялото синьо гориво, постъпващо в Европа.

Зловещо напомняне за тази реалност дойде в социалните медии тази седмица с видео, показващо как служител на "Газпром" затяга газов кран и последващи сцени на брулен от вятъра снежен пейзаж и европейски столици, включително Брюксел. Не е ясно кой е публикувал видеото, което е съпроводено от руската народна песен "Дълга зима", но посланието е ясно.

При таван на цената изобщо няма да има руски газ в Европа, предупреди Медведев

Щяло да стане като с петрола

"Опасност за целия свят"

Засега европейските лидери остават единни относно санкциите, но пукнатините в тази подкрепа стават все по-очевидни с всеки изминал ден.

В страни със силни популистки движения фронтът срещу санкциите набира пара от седмици. В Австрия, където проруската крайнодясна Партия на свободата е мощна сила, 40 процента от населението не подкрепя санкциите на ЕС срещу Москва, според проучване, публикувано в края на август. Дори управляващата дясноцентристка Народна партия е разделена, като влиятелни регионални лидери открито поставят под въпрос продължаващата подкрепа на федералното правителство за мерките.

"Нищо не е писано на камък", каза наскоро Томас Щелцер, губернаторът на провинция Горна Австрия, предполагайки, че ще бъде необходимо да се преоцени санкционната позиция на страната, ако "нанасяме огромни щети на собствения си живот".

В Италия обществената опозиция срещу санкциите е още по-силна, като 51 процента от населението подкрепя вдигането им, за да облекчи икономическия натиск, според проучване на Termometro Politico, публикувано в събота. В неделя Салвини, който веднъж публикува своя снимка, на която стои на Червения площад в Москва с тениска на Путин, призова Запада да преосмисли своите санкции срещу Русия.

За целите на Путин Европа, която е против санкциите, е също толкова добра, колкото и тази, която е проруска.

Това обяснява усилията на Русия през последните дни да обвини западните санкции за спирането на газа, които според анализаторите успяват бавно да задушат икономиката на страната, въпреки че тя продължава да се радва на неочаквани печалби от продажбата на петрол. Путин призна това в сряда, като нарече тактиката на Запада "опасност за целия свят".

"Говоря за бързането със санкции на Запада и откровено агресивните опити на Запада да наложи своя начин на живот на други страни, да отнеме суверенитета им, да ги подчини на волята си", каза Путин на Източния икономически форум във Владивосток.

Освен санкциите, Европа все повече е разделена по въпроса докъде да стигне, за да подкрепи Украйна финансово и да изолира Русия. В Западна Европа 40 процента от населението подкрепя изпращането на оръжие и финансиране на Украйна, според проучване, публикувано тази седмица от фондация "Отворено общество". Въпреки че това е по-високо, отколкото в други части на света, далеч не е категорично мнозинство.

Докато подкрепата за Украйна на този фронт остава най-силна в балтийските страни и Полша, много политици в Западна Европа продължават да призовават за предпазливост, особено когато става въпрос за военна помощ.

Президентът Еманюел Макрон предизвика вълнение миналата седмица с дълга външнополитическа реч, в която той призова за европейско единство по отношение на Украйна, като същевременно предупреди да не се вслушват в призивите на "подпалвачи на войната", препратка, която мнозина в Централна и Източна Европа смятат, че е насочена към тях .

"Гореща есен на протести"

Никъде дебатът за Украйна не е по-емоционален или по-последователен, отколкото в Германия. За Украйна продължаващата подкрепа на икономически и политически хегемон в нейната битка е от съществено значение.

Москва също знае това, поради което положи толкова много усилия, за да размъти водите там, очевидно с известен успех. Близо 80 процента от германците смятат, че Западът трябва да търси мир в Украйна, според проучване на RTL, публикувано миналата седмица. И повече от 60 процента казват, че тяхното правителство не трябва да изпраща допълнителни тежки оръжия, като гаубици (до момента Берлин е доставил 10 такива) на Киев.

По-непосредствено безпокойство обаче предизвиква икономическото въздействие на войната. Въпреки че около половината от германците казват, че са готови да издържат на повече икономически трудности, за да подкрепят Украйна, другата половина е скептична. Две трети прогнозират, че солидарността на Германия с Украйна ще се разсее, тъй като цените продължават да растат.

Ако това се окаже вярно, политическата периферия на Германия ще се върне по улиците, опитвайки се да се възползва от промяната в настроенията с призиви за отваряне на спорния газопровод "Северен поток 2" и край на войната. Докато лоялните на Кремъл привърженици в германския парламент - Лявата партия и Алтернатива за Германия - имат фундаментални разногласия относно политиката, те са обединени в противопоставянето си на войната и афинитета си към Русия. И въпреки че кризата все още не е увеличила резултатите им в социологическите проучвания, и двете партии виждат възможност да се възползват от нарастващото неразположение.

Демонстрацията в понеделник в Лайпциг, която според полицията привлече около 4000 участници, е само началото, каза лидерът на левицата Мартин Ширдеван, който през последните седмици обеща да разпали "гореща есен на протест.

Това може да се окаже не много повече от празно говорене, но трипартийната коалиция на Германия, водена от социалдемократите на канцлера Олаф Шолц, беше достатъчно притеснена, за да прокара пакет от 65 милиарда евро за спешна помощ след преговори, продължили цяла нощ. Не е сигурно обаче дали това ще успокои икономическите тревоги на германците. Икономистите прогнозират, че повишаването на инфлацията ще струва на германците допълнителни 200 милиарда евро през следващата година, което предполага, че пакетът може да се окаже недостатъчен.

Миналата седмица министърът на външните работи Аналена Бербок изпита от първа ръка колко развълнувани са станали нейните сънародници заради Украйна. Говорейки на събитие в Прага, Бербок сигнализира непоколебима подкрепа за Киев. "Ако дам обещание на хората в Украйна: "Ние сме с вас, докато имате нужда от нас", тогава искам да го изпълня, независимо какво мислят моите германски избиратели", каза тя.

Нейните забележки, произнесени на английски, обаче предизвикаха незабавен шум, особено предположението, че тя ще се противопостави на волята на собствените си избиратели. Руски ботове и тролове веднага се хванаха за капака, изкривявайки посланието на Бербок, за да я представят като арогантна и нелоялна.

Украинските официални лица са напълно наясно с важността на задържането на Европа, и по-специално на Германия, на борда. "Западът разбира, че ако Русия победи в Украйна, Западът ще бъде следващият", каза украинският външен министър Дмитро Кулеба пред австрийската телевизия ORF във вторник, отговаряйки на въпрос за решимостта на Запада. "Ние сме в една лодка."

И все пак досега повечето европейски лидери, включително Шолц, не успяват да запазят обществеността убедена в този аргумент.

Ако европейците наистина вярваха, че собствената им сигурност е застрашена, те нямаше да настояват за мир или да демонстрират срещу войната. Те биха помолили своите лидери да изпратят на Украйна повече оръжия.

Медведев: Русия е в Украйна, за да предотврати Трета световна война

Засега няма основание Москва да използва ядрено оръжие, заяви заместник-председателят на Съвета за сигурност