Референдум в Казахстан: репетиция за президентските избори или удар по наследството на Назарбаев

В Казахстан днес се провежда референдум за измененията на основния закон на страната. Това е лична инициатива на президента на страната Касим Жомарт Токаев. Някои анализатори разглеждат референдума като подкана гражданите да изразят подкрепата си за държавния глава и още един опит на Токаев да реабилитира репутацията си след януарските протести и непопулярното решение за въвеждане на войски на Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) за разрешаване на конфликта.

Това е третият референдум в Казахстан след обявяването на независимостта. Предишните два бяха проведени през 1995 г.: първият - за удължаване на президентския мандат на Назарбаев, а вторият - за конституционен референдум, в резултат на който беше приет настоящият основен закон. Впоследствие конституцията на страната е променяна пет пъти - общо 26 изменения на 19 члена. Промените бяха одобрени от парламента.

Казахстан обяви: Дебюрократизиране на държавния апарат

Решението е на президента

Как ще се проведе референдумът?

Този път казахстанците ще гласуват на референдум в пакет, т.е. за или против всички изменения заедно. Общо 56 са измененията в 33 различни члена на основния закон на страната, така че конституцията се пренаписва почти на една трета.

Измененията бяха публикувани в медиите и предоставени на обществеността. Много експерти обаче се съмняват, че гражданите разбират за какво гласуват.

"Опитът да се прочетат всички изменения, ако не сте експерт и анализатор, е лутане", казва казахстанският политолог Досим Сатпаев. Формулировката на много от тях е доста сложна и това отнема от същността им. Може да се окаже, че някой харесва пет от петдесетте изменения, десет или петнадесет, но гражданите нямат възможност да гласуват раздел по раздел".

Лишиха бившия президент на Казахстан от ключов пост

Промените стават след протести в страната

Смята се обаче, че повечето казахстанци ще гласуват за лишаването на Нурсултан Назарбаев от титлата "баща на нацията" и други привилегии. Повечето казахстанци обвиняват Назарбаев и неговите роднини, че са узурпирали властта и богатството в страната през последните три десетилетия и ги смятат за основната причина за социалните и икономическите проблеми.

Първият президент на страната Назарбаев, който управлява близо 30 години, преди година се оттегли от поста председател на Народната асамблея на Казахстан, а по време на протестите през януари тази година и от поста ръководител на Съвета за сигурност.

Оттогава той почти изчезна от полезрението, като даде първото си интервю от много време насам точно преди референдума. В разговор с "Комерсант" Назарбаев обещава да подкрепи Токаев на референдума и заявява, че докато не е на поста си, ще се занимава с въпросите на глобалната ядрена сигурност.

Политическите анализатори смятат, че именно Назарбаев е губещият в сблъсъка в рамките на елита на Казахстан. За това свидетелстват многобройните разследвания срещу негови роднини и освобождаването им от публични длъжности. През януари и февруари бяха задържани Карим Масимов, бивш ръководител на Комитета за национална сигурност, и трима негови заместници. Те са заподозрени в държавна измяна, опит за насилствено завземане на властта и злоупотреба със служебно положение.

Токаев предлага радикална реформа в Казахстан

Преход от свръхпрезидентска форма на управление към президентска република със силен парламент

Според Сатпаев обаче ако се вникне в същността на измененията в Конституцията, правомощията на президента в новата й версия изобщо не са отслабени. Анализаторите не смятат, че настоящата конституционна реформа е отхвърляне на суперпрезидентската система, въпреки че не може да се отрече, че с измененията се правят опити за отслабване на властта на президента.

Така например нито президентът, нито акимите (кметове и областни управители), съдиите или военните вече няма да могат да съчетават длъжността си с членство в политическа партия.

Реформите засегнаха и политическата система на двукамарния парламент: изборите за долната камара на парламента вече ще се провеждат по смесена мажоритарно-пропорционална система (по партийни листи и по избирателни райони). Но Сенатът (горната камара на парламента, състояща се от териториални представители и депутати, назначавани от президента) не се премахва, въпреки че съществуването му често се поставя под въпрос от експертите. В новия вариант на конституцията обаче се предвижда промяна в състава на Сената: броят на депутатите, назначавани от президента, ще бъде намален от 15 на 4.

ООН поиска да се разследват убийствата на протестиращи в Казахстан

Да се установи кои от задържаните са протестирали мирно…

Конституционната реформа предвижда четирикратно намаляване на прага за регистрация на партии, които участват в избори. Партиите вече няма да трябва да събират 20 000 подписа, за да се регистрират, а само 5 000. Високият праг на регистрация се разглежда в Казахстан като основен проблем за опозиционните партии, които по този начин биват отстранявани още преди началото на изборната надпревара.

Едно от измененията на Основния закон предвижда забрана на смъртното наказание. От 2004 г. насам в Казахстан е наложен мораториум върху екзекуциите, но на съдиите не е забранено да налагат смъртно наказание. От декември 2021 г. смъртното наказание в Казахстан е премахнато законно, но това не е записано в конституцията. Алтернатива на смъртното наказание в Казахстан е доживотният затвор.

Токаев посочи главната цел на "терористите" в Казахстан

Токаев говори за ситуацията в Казахстан пред ОДКС

Референдумът и казахстанците

Основното послание на кампанията в навечерието на референдума беше да се осигури избирателна активност, но след януарските протести казахстанският народ става все по-скептичен към проекта за конституционна реформа.

Според проучване на общественото мнение, проведено от Централната служба за комуникации към президента, около 60% са изразили намерението си да гласуват на референдума, а над 70% са запознати със самия референдум и подкрепят идеята за провеждането му.

"Хората през януари и след януарските събития настояват за промени и това е опит на властите да отразят по някакъв начин това искане. Така че, разбира се, това все пак е по-добре от нищо", каза Сатпаев за референдума.

Референдумът ще провери способността на общинските власти във всеки регион да осигурят избирателна активност и необходимия резултат преди президентските избори, насрочени за 2024 г.

"От политическа гледна точка легитимността на Токаев в очите на международната общност нараства: президентът обеща политическа реформа и я провежда, но не бива да забравяме, че народът на Казахстан чака не само политически реформи, но и социални и икономически промени. Токаев няма безкрайно да кима в полза на своя предшественик", казва политологът.

Щети от $212 млн. след безредиците в Казахстан

Оценките са на търговските вериги