ЕС е чакал твърде дълго, за да вкара страните от Западните Балкани в своята орбита, според сръбския министър по европейските въпроси Таня Мишчевич, цитирана от POLITICO..
Мишчевич заяви, че въпреки че блокът е реагирал бързо за бъдещото членство на Украйна, "липсата на инерция" на ЕС по отношение на Западните Балкани е опетнила репутацията на блока в региона.
"ЕС не реагира толкова бързо, колкото в случая с Украйна, Молдова и Грузия преди две години или сега. Те пропуснаха същия тип реакция в началото на този век, когато става дума за Западните Балкани", каза Мишчевич пред POLITICO в Брюксел, където присъства на среща на външните министри на ЕС и техните балкански колеги.
Мишчевич добави, че след края на югославските войни апетитът на ЕС за разширяване "не е бил толкова ентусиазиран, колкото е сега, нямаше инерция ... както ... сега се създава главно поради Украйна".
Така наречената умора от разширяването предизвика спад в проевропейските настроения в Западните Балкани, добави министърът. Народната подкрепа за присъединяването на Сърбия към ЕС сега възлиза на 33 процента, много по-ниска цифра от повечето други страни в региона, според проучване на Demostat.
Войната на Русия срещу Украйна даде нов тласък на разширяването на ЕС и съживи кандидатурите за членство на повечето страни от Западните Балкани, които бяха заседнали в чакалнята почти десетилетие.
В доклада за разширяването от миналата седмица, който описва състоянието на кандидат-членки на ЕС, Европейската комисия подкрепи началото на преговорите за присъединяване с Украйна и Молдова и даде статут на кандидатка на Грузия.
Но изпълнителната власт на ЕС укори Белград за неналагането на санкции срещу Русия и липсата на напредък в усилията за смекчаване на напрежението с Косово - два проблема, които блокират пътя на Сърбия към членство в ЕС.
Има малка надежда, че лидерите на ЕС ще се съгласят да продължат преговорите със Сърбия на критична среща, насрочена за 14 и 15 декември.
Сърбия може да загуби много от симпатиите си към Русия, тъй като разчита на Москва за почти 90 процента от газовите си доставки. Но страната се опитва да се откаже от руския петрол и газ, като сключва сделки с Азербайджан и увеличава енергийните потоци с регионалните си партньори, обясни Мишчевич.
Тя твърди, че позицията на Сърбия спрямо Русия "не е идеологическа. Това е изцяло извън нашите икономически интереси", като същевременно призна, че западните санкции срещу Белград по време на войните в Югославия през 90-те години на миналия век "също са оформили много настроения" в страната.
Министърът подчерта, че Сърбия споделя основните принципи на ЕС и че се "чувства притеснена, че хората поставят под въпрос ценностната ориентация на Сърбия" заради нежеланието й да санкционира Русия.
В пореден сблъсък между Брюксел и Белград шефът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен наскоро призова Сърбия да "признае де факто " Косово, което Белград разглежда като своя провинция, самопровъзгласила своята независимост през 2008 г. Но Сърбия настоява, че признаването е червена линия.
Мишчевич каза, че подобни искания от Брюксел са преувеличени, като се има предвид, че пет страни от ЕС - Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания - сами не признават Косово.
"Признаването не е темата за процеса на нормализиране между Белград и Прищина. Ако проблемът беше признаването, нормализацията тогава изобщо нямаше да се случи", каза тя.
През 2023 г. Сърбия и Косово се съгласиха да "признаят съответните си документи и национални символи, включително паспорти, дипломи, регистрационни табели и митнически печати", но не успяха да изпълнят споразумението.
Сръбският министър също поиска по-голяма роля на страните кандидатки при оформянето на ключови реформи, които ще определят бъдещата структура на ЕС.
Лидерите на ЕС започнаха разговори за това как да адаптират блока, за да гарантират, че той може да поеме нови страни членки преди края на десетилетието.
"Когато и да се присъедини към Европейския съюз, Сърбия няма да се присъедини към днешния, а към утрешния ЕС. Така че трябва да обсъдим как трябва да бъде изграден ЕС на утрешния ден и съм сигурна, че има много въпроси, които можем да добавим към това развитие", каза Мишчевич.
В необвързващ документ по-рано тази седмица група от седем държави, включително Италия, Гърция и Австрия, предложиха, наред с други неща, по-редовно участие на балканските страни в срещите на министрите на външните работи на ЕС в опит да се ускори интеграцията на региона в ЕС.
USD
CHF
EUR
GBP
