От есента на 2021 г. имаше разбиране, че войната ще бъде пълномащабна, имаше всички признаци, че врагът ще премине в настъпление не само от ЛНР и ДНР, но и от руска територия, каза новият командир на Сухопътните сили на украинските въоръжени сили Александър Павлюк за украински медии, цитиран от Би Би Си.

Въпреки това, по думите му, "мащабът на боевете бе трудно да се предскаже".

"От есента започнахме да изпълняваме определени действия за успешна среща и нанасяне на максимално поражение на противника. Разбирайки, че съотношението на силите и средствата не беше и няма да бъде в наша полза и все още нямахме достатъчно възможности - трябваше да оцелеем", каза той.

Както казва Павлюк, до февруари украинските въоръжени сили са укрепили позициите си максимално и са преместили всички резерви. "Затова в първия ден, когато бяха поразени всички командни центрове, пунктове за управление и места, където трябваше да има съсредоточаване на украински войски и складове, тези удари поразиха празни места", каза украинският генерал.

Припомняме, че още преди избухването на пълномащабната война и маше много признаци, че нещо не е наред в световната политика като цяло, още когато Москва през декември 2021 година отправи почти ултимативни искания към САЩ и НАТО да изпълнят условия, които изглеждаха неизпълними: НАТО да поеме ангажимент, че повече няма да се разширява към границите на Русия и конкретно, че няма да приеме никога Украйна и Грузия за свои членове, да обещае, че няма да разполага в Украйна нападателни оръжия, които могат да застрашат Русия и да изтегли всички чужди войски от "новите" страни-членки. Междувременно Русия натрупваше войски по границата с Украйна, включително в Беларус, а всички западни разузнавания предупредиха Киев, че Русия готви пълномащабна агресия.

НАТО и САЩ след кратък размисъл отговориха отрицателно на руските искания, но заявиха, че са готови по принцип на диалог с Москва по въпросите на сигурността. След новогодишните празненства активната дипломация между Русия и Запада продължи, включително със знакови визити на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц в Москва през първата половина на месец февруари. Не по-малко важно бе и посещението на руския президент Владимир Путин в Пекин за откриването на Зимните олимпийски игри, където той се среща с китайския си колега Си Дзинпин и двамата се врекоха в "безгранично партньорство".

След 21 февруари събитията ескалираха с главоломна скорост - Путин призна "независимостта" на самопровъзгласилите се републики в Донбас - Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР), като сключи с тях споразумения за защита и още на следващия ден изпрати войски в тези "републики". Това доведе до много остри реакции в Украйна и на Запад и заплахи за налагане на тежки санкции, а Германия спря работата по сертифициране на газопровода "Северен поток 2".

Войната, с която започва 2023 г. за Европа

Войната, с която започва 2023 г. за Европа

Войната на Путин - очаквана и неочаквана, но със сигурност продължителна