От всички международни събития на изминалата 2022 година има едно, което безспорно я беляза като най-мрачната година на новия век - войната на Путин в Украйна. Още от септември месец 2021 година западните разузнавателни служби заговориха за опасност Русия да нахлуе мащабно в своя съсед и все пак светът се надяваше, че това е "поредното обостряне", което ще приключи и войските ще бъдат изтеглени. А 2023 година е първата, която започва с война на територията на Европа.
Предпоставки
Имаше много признаци, че нещо не е наред в световната политика като цяло, още когато Москва през декември 2021 година отправи почти ултимативни искания към САЩ и НАТО да изпълнят условия, които изглеждаха неизпълними: НАТО да поеме ангажимент, че повече няма да се разширява към границите на Русия и конкретно, че няма да приеме никога Украйна и Грузия за свои членове, да обещае, че няма да разполага в Украйна нападателни оръжия, които могат да застрашат Русия и да изтегли всички чужди войски от "новите" страни-членки.
НАТО и САЩ след кратък размисъл отговориха отрицателно на руските искания, но заявиха, че са готови по принцип на диалог с Москва по въпросите на сигурността. След новогодишните празненства активната дипломация между Русия и Запада продължи, включително със знакови визити на френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц в Москва през първата половина на месец февруари. Не по-малко важно бе и посещението на руския президент Владимир Путин в Пекин за откриването на Зимните олимпийски игри, където той се среща с китайския си колега Си Дзинпин и двамата се врекоха в "безгранично партньорство".
Контекст
След 21 февруари събитията ескалираха с главоломна скорост - Путин призна "независимостта" на самопровъзгласилите се републики в Донбас - Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР), като сключи с тях споразумения за защита и още на следващия ден изпрати войски в тези "републики". Това доведе до много остри реакции в Украйна и на Запад и заплахи за налагане на тежки санкции, а Германия спря работата по сертифициране на газопровода "Северен поток 2".
Начало на военните действия
На 24 февруари в 4:00 часа сутринта след телевизионно обръщение Путин започна своята "специална военна операция" в Украйна, като нахлу от север и от изток, включително от територията на Беларус и се насочи към Киев и Харков, а войските на двете "републики" в Донбас, подкрепени от руската армия тръгнаха на запад и на север, въздушни удари бяха нанесени по много украински градове, включително столицата Киев, Харков, Мариупол, Одеса, както и други по-малки населени места.
За цели на тази "операция" Путин обяви - демилитаризация, денацификация и извънблоков статут на Украйна. Още в първите дни руската армия се насочи към столицата Киев и втория по големина град в страната Харков, но така и не успя да ги обкръжи или превземе. По-голям успех руската армия постигна в Южна Украйна, където на 1 март превзе Херсон и успя да завземе големи части от Запорожка област и да окупира Мариупол - голямо украинско пристанище на Азовско море.
Международни реакции
Светът като цяло осъди руското нахлуване в Украйна, като САЩ и колективния Запад изградиха сплотен алианс от съюзници на Киев, които въведоха безпрецедентни икономически и други санкции срещу Русия, реакция имаше и по отхвърляне на руската култура. На руските самолети бе забранено да летят над ЕС, САЩ и Канада и авиокомпаниите на тези страни спряха полетите към и над Русия. Много западни компании започнаха да изтеглят бизнеса си от Руската федерация, дори чуждестранните изпълнители отмениха концертите си в Русия, а същевременно бяха анулирани представления на руски артисти и състави в чужбина.
Не всички страни обаче осъдиха категорично инвазията - Китай и Индия от самото начало обявиха,че запазват неутралитет. Турция макар и да подкрепя териториалната цялост на Украйна се обяви за запазване на диалога с Русия и заяви, че няма да налага санкции на Москва. Санкции не наложиха и по-малки страни, които по един или друг начин са свързани с Русия или в някаква степен зависими от нея - Сърбия, която е смятана на за най-близкия съюзник на Москва в Европа, Израел (който се нуждае от добри отношения с Русия заради руския контрол върху сирийското въздушно пространство), Молдова и Грузия, които са тясно свързани икономически с Русия и части от които са окупирани от Русия.
Непосредствено след началото на войната всички западни страни обявиха, че ще предоставят на Украйна цялото необходимо въоръжение, за да се защити от руската агресия, а държави като Великобритания и САЩ бяха започнали да доставят оръжия и преди да започне войната. Другите европейски страни също обещаха военна и логистична помощ, но за нея беше необходимо повече време. С напредването на конфликта военните доставки за Киев станаха редовни и Западът започна да изпраща и по-нови и по-далекобойни оръжия.
Бежанци
Веднага след началото на военните действия от Украйна тръгна поток от бежанци в посока на всички нейни съседи. Най-голям брой от тях прие Полша, следвана от Румъния и Молдова и по-малко - Словакия и Унгария. От Румъния и Молдова украински бежанци дойдоха и у нас. Те бяха приети топло и организирано от европейските съседи на Украйна, което веднага предизвика паралел с мигрантската криза от 2015 година и отношението към бежанците от Азия и Африка. Бежанци имаше и към Русия, но техният брой остава спорен, тъй като според Украйна голяма част от тях са отведени принудително в Русия или не им е бил оставен избор.
Преговори
Преговорите между Русия и Украйна започнаха само няколко дни след началото на руската агресия, но не доведоха до съществени резултати. Три кръга се проведоха в Беларус, без да бъде договорено нищо значимо.
Първите преговори, които произведоха пробив се състояха на 29 март в Истанбул, където бяха изпратени преговорни делегации от двете страни. Там бе съобщено за постигане на предварително споразумение за извънблоков статут на Украйна. Това означаваше, че страната няма да се присъединява към военни съюзи или да приема военни бази, поясниха тогава украинските преговарящи. Тогава бе предложен също 15-годишен период на консултации относно статута на анексирания Крим, като те могат да влязат в сила само в случай на пълно прекратяване на огъня. В замяна Русия пое ангажимент да намали бойните действия в Киевско и Черниговско направление. След тези преговори обаче реално диалогът между воюващите страни спря напълно.
Буча
След преговорите Русия се оттегли практически от Северна Украйна и остави зад себе си следа от смърт и разрушения. Нарицателно стана името на малкия град Буча в Киевска област, където след оттеглянето на руснаците бяха намерени стотици трупове на цивилни, някои с вързани ръце. Тогава Украйна и западните страни обвиниха Русия във военни престъпления и се заговори за създаване на специализиран трибунал за търсене на отговорност от извършителите им.
Мариупол
В началото на месец март започнаха боевете за пристанищния град на Азовско море Мариупол. Освен важно пристанище градът бе голям индустриален център - в него се намираха два металургични завода с национално значение. Единият от тях - "Азовстал" бе превърнат в крепост от украинските защитници на града и стана един от символите на украинската съпротива срещу руската агресия. Град Мариупол понесе огромни разрушения и бе превзет напълно от Русия. Последен падна именно заводът "Азовстал" - на 20 май, като от него са бяха изведени над две хиляди военнопленници - предимно от полка "Азов". С падането на Мариупол Русия пое изцяло контрола върху Азовско море.
Северодонецк
След превземането на Мариупол следващата цел на Русия станаха градовете Северодонецк и Лисичанск, а тяхното превземане означаваше, че Русия би поела напълно контрола върху Луганска област. След неколкоседмични боеве украинските сили се изтеглиха от Северодонецк на 24 юни, което може би беше апогеят на руските успехи в Украйна.
HIMARS и украинското контранастъпление
На 23 юни САЩ доставиха на Киев първите установки на реактивната система за залпов огън HIMARS. Тази система и доставката на други по-далекобойни артилерийски системи промениха ситуацията на бойното поле. Украинските сили започнаха да нанасят удари по руски военни цели по-дълбоко в тила - до около 70-80 км и Украйна започна да атакува мостовете над река Днепър и така затрудни логистиката на руските части, особено към окупираната част от Херсонска област, която се намира на западния бряг на реката и това включваше и самия град Херсон. Така започна подготовката за украинското контранастъпление.
Украинско контранастъпление
Още през лятото се заговори за предстоящо украинско контранастъпление в Херсонска област и много коментатори и блогъри се съмняваха, че то е възможно и го разглеждаха като пропаганден трик на Киев. Русия също започна да прехвърля сили в района на Херсон. Реално контранастъплението започна през октомври, но не в Херсонска област, а в Харковска и то толкова светкавично, че руските сили избягаха и изоставиха техника и оборудване на настъпващите украински части.Така за няколко дни бяха освободени големи територии в Харковска, Донецка и Луганска области, а Русия загуби ключовия град Изюм, който контролираше от началото на офанзивата. След това дойде реда и на Херсон, откъдето руснаците се изтеглиха на 11 ноември, но този път по-организирано и без да понесат големи загуби.
В очакване на зимата
С настъпването на зимата активността по всички участъци на фронта бе намалена с изключение на районите на Бахмут и Авдеевка, където боевете продължават. Руската страна започна да изгражда укрепления дълбоко в окупираните територии и дори в границите на самата Руска федерация. Това доведе до забавяне на военните действия и се заговори за бъдеща руска офанзива през пролетта на следващата година или по-рано.
Окупирани територии и референдуми
В края на септември руските окупатори проведоха "референдуми" в подконтролните територии на Донецка, Луганска, Херсонска и Запорожка области за присъединяване към Русия, които естествено "подкрепиха" това присъединяване. Естествено, защото в тези референдуми нямаше нищо нормално и законно - нито кампании "за" и "против", нито имаше реален свободен вот - много хора гласуваха пред домовете си под дулото на оръжия, нито имаше реални избирателни списъци, нито обективни избирателни комисии, нито международни наблюдатели. Естествено по-голямата част от световната общност не призна резултатите от тези референдуми, нито последвалата анексия.
Анексията - "Завинаги с Русия"
На 30 септември руският президент Владимир Путин на помпозна церемония в Кремъл обяви анексирането на тези четири области на Украйна, въпреки, че към този момент Русия не контролираше нито една от тях изцяло. Путин обеща, че тези територии стават "завинаги" неразделна част от Русия, а тяхното анексиране бе подплатено законово с промени в руската конституция, гласувани набързо. Много скоро след анексията обаче последваха събития, които доведоха да загуба дори на анексирани територии, а кулминацията беше загубата на Херсон.
Генерал Армагедон
На 8 октомври на фона на буксуващата руска военна агресия в Украйна бе направена рокада на командването на руските сили и начело бе поставен опитния генерал от сирийската кампания на Русия - генерал Сергей Суровикин, който получи прозвището "Генерал Армагедон". Той взе трудните решения за изтегляне на руските сили от десния бряг на Днепър, включително от Херсон, който уж трябваше да остане "завинаги с Русия". Суровикин обаче проведе изтеглянето организирано и без загуби, след което започна изграждането на сериозни отбранителни съоръжения дълбоко в окупираните украински територии. От него Кремъл очаква осезаеми резултати, а западните наблюдатели отчитат въздействието му върху кампанията като "положително" за Русия.
Евгений Пригожин - "готвачът на Путин" излезе от сенките
Евгений Пригожин, който дълго време стоеше в сянка и отричаше връзките си с частната военна компания "Вагнер", излезе на светло, призна, че тя е негова собственост и започна да играе собствена роля в Украйна. Той започна да наема много бойци, включително затворници и изгради значителни сили на ЧВК "Вагнер" в Украйна. Пригожин не пропуска да покаже важния принос на "вагнеровци" във военните действия и започна да се намесва и да оказва натиск върху военното и политическо ръководство в Русия.
Рамзан Кадиров - генерал и пълководец
Лидерът на Чеченската република се оказа другият "ас на асовете", чиято звезда изгря на фона на войната в Украйна. Никога не е било тайна, че чеченските бойци са добре подготвени и са взели активно участие във военните действия в Сирия. В Украйна техните формирования, по думите самия Кадиров, са изиграли значителна роля в превземането на Мариупол, както и в други ключови операции на украинския фронт. Самият той получи генералско звание от Путин и се похвали, че е награден с руския орден "Александър Невски". Кадиров е един от хората, препоръчали използването на ядрени оръжия в Украйна. Реално обаче няма данни самият Кадиров да е бил на фронта в Украйна или да изпълнява реални ръководни функции върху чеченските формирования или в по-широк план.
Дмитрий Медведев - острото перо на Кремъл
Бившият руски президент и премиер, който заема поста заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия и който преди войната в Украйна беше останал дълбоко назад в руския политически живот, се оказа най-острото перо на Кремъл. Той използва основно своя канал в "Телеграм" за да отправя нескрити заплахи към Запада за апокалиптични сценарии и пълно унищожение на противниците на Русия.
Ядрената заплаха - мит или реална опасност
От началото на войната в Украйна, а и преди нейното започване различни руски представители, включително самият президент Путин напомнят, че Русия е ядрена сила и че тя ще използва ядрени оръжия, ако бъде нападната или бъде застрашено самото й съществуване. Тази формулировка е доста неясна и именно това дава възможност за спекулации по въпроса и кара западните държави да обмислят внимателно изпращането на военна помощ и да се стремят да не допуснат въвличането на НАТО във войната, защото се опасяват от възможността Русия да използва ядрени оръжия, както в Украйна, така и извън нея. Като част от ядрената заплаха се разглежда и ситуацията около най-голямата АЕЦ в Европа - Запорожката АЕЦ.
Ситуацията около Запорожката АЕЦ
Тази атомна централа попадна в руски ръце още в началото на войната. Там Москва разположи руски военни части и бойна техника и използва централата като щит за артилерийски установки, с които да обстрелва отсрещния бряг на Днепър. Самата централа е подложена на периодични обстрели и световната общественост се опасява от ядрена катастрофа, която връща спомените за Чернобил. Международната агенция за атомна енергия на ООН (МААЕ) се опитва да договори демилитаризирана зона в района на централата, но засега няма изгледи за подобна договореност, а след анексията Русия пое официално контрола върху централата, като прогони лоялните на Украйна специалисти.
Мобилизацията
На 21 септември руският президент Владимир Путин издаде указ за "частична мобилизация" на 300 хиляди резервисти и това отприщи невиждана вълна от бягство на млади и трудоспособни хора от Русия. Още след нахлуването в Украйна много руснаци напуснаха страната си - било от страх от мобилизация и изпращане на фронта или от несъгласие с агресивната политика на руския президент, но това беше нищо в сравнение с масовото бягство след указа за мобилизация. Предполага се, че над един милион млади и трудоспособни хора - предимно хора с образование и възможности, панически избягаха от Русия кой на където може - към Грузия, Казахстан, Турция, Сърбия, другите средноазиатски бивши съветски републики и дори в Монголия.
Руски въздушни удари и украинският отговор
От самото начало на войната Русия периодично обстрелва украинските градове, включително далеч от фронта с крилати ракети, а напоследък и с ирански дронове. Ситуацията се усложни особено през късната есен и зимата, когато Русия започна да атакува целенасочено украинската енергийна инфраструктура, за да остави на студено и тъмно през зимата украинските градове.
Тази кампания се активизира основно след взривяването на Кримския мост на 8 октомври, за което руската страна обвини украинските служби. В резултат на руските въздушни удари електроснабдителната мрежа на Украйна изпадна в аварийно състояние и това налага чести планови и непланирани прекъсвания на тока в цялата страна. Особено сложно е положението в украинската столица Киев, както и в Одеса.
Украйна от своя страна започна да атакува руски военни бази във вътрешността на страната - край Рязан и Саратов, като използва преправени стари съветски дронове. Това принуди Русия да разсредоточи далекобойната си авиация по-далеч от Украйна.
Перспективи за мирно уреждане
Засега двете страни не заявяват намерения да отстъпят от две взаимноизключващи се позиции. Русия иска Киев да признае анексираните територии, а Украйна иска Русия да се изтегли от всички окупирани територии, включително от Крим. Това вещае продължаване на военните действия и показва, че засега и двете страни предпочитат военното разрешаване на конфликта. Много западни представители също заявяват, че само пълна победа на Украйна на бойното поле може да гарантира сигурността в Европа и по света. Западът обещава подкрепа за Украйна до победа. Чуват се и гласове за мир, но засега те са заглушавани от т. нар "ястреби" , които изключват каквито и да е компромиси.
Загуби на двете страни
Нито една от страните не е обявила своите загуби и тази информация е една от най-пазените тайни във войната. Неофициални оценки предполагат, че двете страни са загубили по около 100 хиляди бойци - убити или сериозно ранени. Данни на Би Би Си сочат около 20 хиляди жертви на войната от руска страна, за които е събрана официална информация от открити източници, но е ясно че тези данни са непълни. Украйна призна, че само издирваните от нея войници са 15 000.
Енергийната война в Европа
Европейският енергиен пазар пострада тежко от конфликта в Украйна. Още миналата година започна енергийното противопоставяне между Запада и Русия със забавянето на пускането в експлоатация на вече готовия газопровод "Северен поток 2". Русия отговори на това с намаляване на доставките на газ за Европа, което доведе до значително увеличаване на цените.
След началото на руската агресия в Украйна и въведените в отговор западни санкции срещу Русия започна икономическата война между Москва и колективния Запад. В отговор на западните санкции Русия поиска за газа да се заплаща в рубли, а след като много европейски страни отказаха, Москва им врътна кранчето, като България беше една първите страни, които останаха без руски газ. Поетапно Русия намали доставките на газ към Европа по газопровода "Северен поток 1", а през есента ги спря напълно. Това накара европейските страни да се подготвят да съществуват без руски газ и те успяха да напълнят своите газохранилища до голям степен благодарение на повишаване на самодисциплината и общи действия в областта на газовите доставки за намиране на алтернативни източници. Според анализатори обаче по-трудното предстои - а именно подготовката за следващата зима 2023-24 година.
ivan-koichev
на 01.01.2023 в 18:19:41 #3Тази война не е наша и няма нищо общо с интересите на България.
Putler KAPUT
на 01.01.2023 в 16:29:34 #2СМЪРТ НА ПУТЛЕРО-ФАШИЗМА
Putler KAPUT
на 01.01.2023 в 16:29:13 #1ЧНГ руски проститутки! Как сте днес? Имате ли вкус на руския хой в устите? Пожелавам ви през 2023 да видите как Путин виси на дърво.