Владимир Путин призна: Войната продължава от 2014 г.

Русия е готова да прекрати конфликта в Украйна по мирен път, но няма признаци, че Киев иска това.

Този анонс за предаването "Москва. Кремъл. Путин" по телевизия "Россия-1" на Павел Зарубин разпространяват днес както публициста в социалните мрежи, така и руските агенции, включително държавната ТАСС. Самото предаване се излъчва в неделя вечер, но през целия ден се разпространяват анонси от основния събеседник на любимия на Путин журналист.

В анонса Владимир Путин припомня теза от 2014 г., че хората от Донбас (двете украински области Донецк и Луганс са с общо наименование Донбас) са се обърнали към Русия като към гарант, а Русия от мирни инструменти е преминала към инструменти от военен характер, но дори и тогава "сме се стремили да завършим този конфликт по мирен път.

Путин повтаря и друга теза, изказвана многократно до този момент - по време на мирните преговори - единствените от началото на пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. на високо равнище - външни министри в Анкара - са постигнати параметри на договореност.

"Ако не беше позицията на Запада... войната щеше да бъде прекратена вече преди година и половина", са думи на Путин. Веднага обаче след това той заявява и че властите в Киев не са искали такова мирно урегулиране. А дали искат сега такова, руският президент не знае.

Уверява обаче: "Ние сме готови за диалог."

Не за първи път Владимир Путин също така коментира и т.нар. Мински споразумения, като благородство и добросъвестност от страна на Русия, която обаче е била излъгана.

Кремъл призна с половин уста отколешния си песимизъм по Минските споразумения

Владислав Сурков, един от авторите, заяви, че не е очаквал споразуменията от Минск да бъдат изпълнявани, още докато е работел по тях

Путин казва, че Русия "се е съгласила" на споразуменията от Минск, "защото е разчитала на почтеността на своите партньори" и "се опитала да ги изпълни, колкото и трудни да са били и за двете страни" - и за Украйна, и за Донбас.

Припомняме, че в тези Мински споразумения, Русия присъства като наблюдател, а те бяха подписани от една страна от Киев, а от друга от името на прокситата на РФ в Донецк и Луганск под статута на ръководители на излъчената от сепаратистките движения администрация. Също наблюдатели и посредници на процеса бяха Германия и Франция с подписите на Ангела Меркел и Франсоа Оланд.

Владимир Путин призна, че си е мислил: "Как да убедим хората, които живеят в Донбас, да се съгласят с тези споразумения и ние смятахме, че можем".

За неизпълнението на споразуменията обаче е виновна, по думите на Путин, другата страна - сегашното ръководство на Украйна обявило чрез устата на първия човек (Володимир Зеленски, бел.ред.), че не харесва нищо от тези Мински споразумения, а от екипа му обявили, че няма да правят нищо.

"Стана ясно, че е безполезно", заявява Путин и допълва: "Войната продължава [от 2014 г.], хората умират."

Нормандската четворка и войната в Украйна

Неуспехът на НАТО в преговорите с Русия разкрива опасни външнополитически слабости и дълбок дефицит на отговорност към мира в Европа

Припомняме, че споразуменията от Минск са две - всъщност не са международен договор - и не са ратифицирани нито от украинския, нито от руския парламент.

Второто минско споразумение беше сключено между Русия и Украйна в беларуската столица през 2015 г. отново с френско-германско посредничество. Целта беше да се успокои Източна Украйна, която по това време вече беше в голяма степен под руско влияние и вече бяха сформирани сепаратистките милиции, а Киев не контролираше части от Донбас. Киев още тогава обвиняваше Русия, че "военните" успехи на самопровъзгласилите се републики се дължат от прякото нахлуване на руски редовни въоръжени сили на украинска територия и участието им във военните действия на страната на сепаратистите. Преговорите продължиха в т.нар. Нормандска четворка.

Преговори в такъв формат се проведоха за последно две седмици преди Русия да започне инвазията си на 24 февруари 2022 г.

Без резултат след преговорите на Нормандската четворка

Страните не са успели да преодолеят различията си по Минските споразумения

В друг фрагмент от интервюто на Путин, той подлага на критика политиката на властта в Германия, която нанасяла колосален ущърб на германската икономика, което било "напълно очевидно".

Путин разсъждава върху "фундаменталните основи" на германската и европейската икономика" които са изградени върху "относително евтини руски енергийни ресурси", а сега вече са загубили конкурентоспособността си. Но не Русия ограничавала износа си на газ за Европа.

"Винаги казват, че Русия не дава, Русия ограничава. Ние не ограничаваме нищо, ние сме готови, ние даваме, моля", казва президентът.