Малка идеологическа буря си спретнаха руските информационни агенции след появата на кратко интервю на бившият съветник на президента Владислав Сурков, в което той заявява, че не е очаквал споразуменията от Минск да бъдат изпълнявани, още докато е работел по тях.

Сурков беше един от авторите на договора от руска страна, подписан с посредничеството на Германия и Франция в лицето на лидерите Ангела Меркел и Оланд.

По този начин Сурков противоречи на думите на президента Владимир Путин. Лидерът на Кремъл на няколко пъти се оплака, че Русия е била заинтересована от мирно решение, но Западът я е "водил за носа", както и няколко пъти заявява, че започването на войната през 2022 г. е било мотивирано именно от неспазването на споразумението.

Кремъл обаче се защити срещу твърдението на Сурков и съмненията, които се прокрадват за това, че още през 2014 г. - 2015 г. властта в Русия не е взела на сериозно Минския мирен план. "Целта беше да се изпълнят и приложат споразуменията и да се постигне регулиране на конфликта", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Според него "основната задача е била да се принуди Киев да изпълни ангажиментите си. Дмитрий Песков помоли журналистите да попитат Сурков какво е "имал предвид" в интервюто, когато е говорил за Минските споразумения.

Песков припомня и че самият Киев, в лицето на Володимир Зеленски, а и западни лидери не са имали сериозно отношение към тези споразумения, а са ги възприели като "камуфлаж за време", в което да въоръжат Украйна. Той припомни и признание за това от страна на Ангела Меркел. Припомняме, че Меркел в края на ноември месец в интервю за Spiegel, заяви, че споразумението от Минск през 2021 г. вече е "кухо" .

"В колко преговори е участвал лично Путин, същият този Сурков, Козак и т.н. Затова, разбира се, основната задача беше да се принуди Киев да изпълни задълженията си. Сега разбираме, че никой нямаше да направи това. Затова, разбира се, е по-добре да се изяснят подробности от Сурков, какво се е имало предвид. Но поне на финалния етап имаше известен песимизъм, когато видяхме реалното поведение на Киев, Берлин и Париж. Беше ясно, че те се опитват да подменят всичко, опитват се да свалят последователността на ангажиментите: както си спомняте, тогава последователността беше от решаващо значение", каза Песков.

Второто минско споразумение беше сключено между Русия и Украйна в беларуската столица през 2015 г. отново с френско-германско посредничество. Целта беше да се успокои Източна Украйна, която по това време вече беше в голяма степен под руско влияние и вече бяха сформирани сепаратистките милиции, а Киев не контролираше части от Донбас. Киев още тогава обвиняваше Русия, че "военните" успехи на самопровъзгласилите се републики се дължат от прякото нахлуване на руски редовни въоръжени сили на украинска територия и участието им във военните действия на страната на сепаратистите. Преговорите продължиха в т.нар. Нормандска четворка, като преговори в такъв формат се проведоха за последно две седмици преди Русия да започне инвазията си на 24 февруари 2022 г.

За Москва тези документи са дипломатически и политически успех. Важно е да се отбележи, че този алгоритъм формално не съдържа никакви задължения, които Русия би трябвало да изпълни: в текста се споменава само Украйна и "някои райони на Донецка и Луганска област" ДНР и ЛНР както споразуменията наричат самопровъзгласилите се републики.

Минските споразумения всъщност не са международен договор - те не са ратифицирани от украинския, а още повече от руския парламент. Но Русия направи всичко възможно, за да "издигне" статута им: няколко дни след подписването на "Минск II" тя представи документа пред Съвета за сигурност на ООН и предложи резолюция в негова подкрепа чрез този орган.

Оттогава насам Москва твърди при всяка възможност, че "Минск" е единственият международно одобрен план за прекратяване на конфликта в Донбас.

Ето и цялото блиц интервю на Владислав Сурков:

1. Преди една година, седмица преди специалната военна операция, прогнозирахте, че Русия ще разшири западните си граници. Удовлетворен ли сте от това как точно е станало това?

- ДА.

2. Считате ли действията на нашата армия за ефективни?

- ДА.

3. Работейки по споразуменията от Минск, предполагахте ли, че те трябва да бъдат изпълнени?

- НЕ.

4. Ще се нормализират ли отношенията между Русия и Запада в обозримо бъдеще?

- ДА.

Как се отнасят към Минските споразумения в Киев

В Киев нямат много илюзии относно Минск: и първото, и второто споразумение от Минск бяха подписани на фона на болезнените поражения на украинската армия в Донбас и поради това съдържат изключително неизгодни за Украйна клаузи.

Въпреки това украинското правителство официално признава "Минск" и се стреми да го прилага. Преди да бъде избран за президент, Володимир Зеленски разкритикува документите, които наследи от своя предшественик Петро Порошенко. При встъпването си в длъжност той заяви, че си дава една година, за да приложи Минск, и ако няма напредък, ще премине към някакъв "план Б". По-късно обаче Зеленски беше принуден да признае: въпреки че споразуменията от Минск не са идеални, никой не е предложил други инструменти за прекратяване на конфликта в Донбас, така че "трябва да се придържаме към това, което имаме". Самият Володимир Зеленски казва, че "не е доволен от всички точки от Минск, но (поне) нещо трябва да се направи".

Секретарят на украинския Съвет за сигурност Олексий Данилов признава, че пълното изпълнение на Минските споразумения ще доведе до разпадането на Украйна, така че Киев няма особено желание да ги изпълнява.

Нормандската четворка и войната в Украйна

Нормандската четворка и войната в Украйна

Неуспехът на НАТО в преговорите с Русия разкрива опасни външнополитически слабости и дълбок дефицит на отговорност към мира в Европа