Конфликтът между САЩ, Израел и Иран продължава да се разширява географски и по обхват, като в четвъртата седмица се наблюдава едновременно засилване на военните действия и активизиране на дипломатически усилия за деескалация.
На терен бойните действия остават интензивни. Иран извърши нова ракетна атака срещу Тел Авив, при която по данни на израелски медии са ранени най-малко шестима души. Ударът идва часове след като президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че се водят "много добри" преговори за край на войната - твърдение, което Техеран категорично отрече. В същото време Вашингтон удължи поставеният 48-часов ултиматум за отваряне на Ормузкия проток, който заплашваше с с удари по иранската енергийна инфраструктура.
Израел продължава офанзивата си както срещу Иран, така и срещу съюзнически структури в региона. Удари бяха нанесени в южните предградия на Бейрут - бастион на "Хизбула", където има жертви, а атаките продължиха и през нощта. Паралелно израелската армия съобщи за "широкомащабни" удари в самия Техеран, включително по ключови обекти на Революционната гвардия.
От своя страна Иран не ограничава действията си само до Израел. Ракетни и дронови атаки бяха насочени и към държави от Залива, включително Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. Саудитските власти съобщиха, че са прехванали поне пет дрона. Това показва ясно разширяване на конфликта към регионален театър, засягащ ключови енергийни центрове.
Въпреки ескалацията се наблюдават и признаци на дипломатическа активност. По информация от източници, цитирани от "Ройтерс", се обсъжда възможност за преки преговори в Исламабад още тази седмица, в които могат да участват високопоставени представители на САЩ и Иран. В същото време председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че глобалната енергийна ситуация е "критична" и изисква незабавни преговори.
Посланията от Техеран обаче остават твърди. Революционната гвардия определи изявленията на Тръмп като "психологическа операция", а председателят на парламента Мохамад Багер Калибаф ги нарече "фалшиви новини", целящи манипулация на финансовите и петролни пазари.
Същевременно от Вашингтон изтича информация за частична пауза в ударите - но само по енергийни цели и за ограничен период от пет дни, което подсказва опит за балансиране между военен натиск и дипломатически прозорец.
Военното присъствие на западни държави в региона също се засилва. Великобритания изпрати разрушителя HMS Dragon в източното Средиземноморие, след като по-рано ирански дрон удари британска база в Кипър. Ходът идва със закъснение и след натиск, тъй като Франция и Гърция вече засилиха присъствието си около острова.
Икономическите последици от конфликта вече се усещат и в Европа. Словения стана първата страна от ЕС, която въведе режим на ограничено зареждане с гориво заради нарушения в доставките, свързани с войната и напрежението в Персийския залив.
Обстановката остава динамична и нестабилна, като едновременно се наблюдават признаци на възможни преговори и реална опасност от по-широка регионална ескалация. Ключовият фактор в следващите дни ще бъде дали дипломатическите канали ще надделеят над военната логика - особено на фона на стратегическото значение на Ормузкия проток и риска за глобалните енергийни доставки.
USD
CHF
EUR
GBP
