Сърбия е сцена за прокси война между Изтока и Запада. Това заяви президентът Александър Вучич, цитиран от "Ройтерс".
Изказването му идва в момент, когато Белград поддържа крехък баланс между присъединяването си към Европейския съюз и връзките си с Русия.
Ден преди изявлението на Вучич демонстранти развяваха руски знамена и издигнаха плакати на руския президент Владимир Путин на митинг срещу гей парада в Белград.
Не мога да твърдя, че протестът беше прокси атака, защото там имаше и много обикновени хора, посочи сръбският президент.
Сърбия е кандидат за членство в ЕС, който е най-големият й търговски партньор и инвеститор. Тя поддържа военен неутралитет, но има връзки с НАТО и е купувала оръжия от неговите държави членки.
Балканската страна обаче е почти изцяло зависима от руския газ и е купувала оръжия също и от Русия.
Въпреки че в ООН Сърбия осъди нахлуването на Русия в Украйна, тя отказа да се ангажира със санкции срещу Москва. Както Пекин, така и Москва подкрепят съпротивата на Сърбия срещу независимостта на Косово - бившата южна провинция на Белград, за която тя води войната през 1998-99 г.
Опитваме се да оцелеем с възможно най-много рани и белези, заяви Вучич, бивш националист, който по-късно прие проевропейска политика.
Преди да се присъедини към ЕС, Сърбия трябва да подобри отношенията си с Косово, което обяви своята независимост през 2008 г.
Подкрепяните от ЕС преговори протичаха бавно и често бяха подхранвани от напрежение, като последният конфликт бе това лято по въпроса за регистрационните номера на колите и документите за самоличност на малцинствените сърби, живеещи главно в северно Косово.
Косово е признато от Съединените щати и пет страни членки на ЕС, но не и от няколко други държави, включително Сърбия и съюзниците й Русия и Китай.
Въпреки че Сърбия и Косово се съгласиха да уредят спора относно документите за самоличност, властите в Прищина заявиха, че местните сърби ще трябва да сменят номерата на колите си от сръбски на косовски в рамките на два месеца от 1 септември.
Вучич отбелязаа, че не вярва, че властите в Прищина искат "сериозен разговор", но според него те могат да осъществят плановете си с подкрепата на Запада.
Сръбският президент допълни, че през следващите седмици очаква повече разговори и совалкова дипломация от пратениците на ЕС и САЩ, насочени към разрешаване на проблема с номерата на колите.