Защо руските войници останаха в Лиман - три версии

Съдбата на руските части при Лиман, ако не успеят да се измъкнат от обкръжението, не е завидна - те неизбежно ще бъдат пленени или убити.

Лиман, който бе превзет от руската армия в края на май месец, е стратегически важен град и за двете страни. Предмостието при Лиман дава възможност на руските сили да настъпят от север дълбоко в Донецка област, към Славянск и Краматорск. Освен това контролът над града им позволява да прекъснат магистралата между Славянск и Северск.

За украинската армия превземането на Лиман отваря оперативно пространство - възможно е да напредне през открит терен към Сватов със заплахата да прекъсне отбранителните линии, набързо изградени от руските части по река Оскол, да блокира важния път от руския Валукс по направлението Троицкое-Сватово и да ликвидира новите опорни пунктове, които руските сили изграждат по този път.

Алтернативно е възможно да се завие на изток и да се достигне Кремена с перспективата да се достигне Северодонецк от северозапад. Важно е също така, че украинските части успяха да превземат Белохоровка и да достигнат подстъпите към Северодонецко-Лисичанската агломерация от запад.

ISW: Руснаците са хванати в капан в Лиман

Путин опитва да спаси Херсон с нови войски

Руската редакция на BBC изложи три версии защо руската армия остана в Лиман:

1. Руска военна грешка

След тежкото поражение на руските войски край Харков в руските патрриотични среди се разгоряха разгорещени дебати за това "кой е виновен".

В крайна сметка руските пропагандисти стигат до консенсус, че вината е на местните командири, които не са подготвили ешелонирана отбрана и са поставили мобилизирани и доброволци (мобици, руски жаргон) от Донбас на фронтовата линия,

Възможно е в случая с Лиман руските военни командири да са смятали, че са се поучили от предишните си грешки, изградили са отбрана по всички правила на военната наука и позициите могат да бъдат удържани дори след като украинците започнат да затварят капана си.

Руснаците може би все още подценявят бойната готовност на противника и надценяват възможностите на собствените си войски. А вече е твърде късно да отстъпят. Телевизионният водещ Владимир Соловьов е възмутен от ситуацията край Лиман и пита тревожно не могат ли да изпратят още части, подразделения, да се концентрират огневи и въздушни разузнавателни срества.

Критикуването, а дори и ругаенето по армията напоследък се превърна в любимо занимание на руските пропагандисти, най-важното обаче остава да го правят безадресно и с любов към руската армия, за да не бъдат подведени под отговорност за клевета и обида.

2. Натиск от страна на Кремъл

След неуспеха да завземе Киев, Харков, Одеса и други големи украински градове руското ръководство формулира като своя непосредствената стратегическа задача контрол над цялата територия на Луганска и Донецка област.

За командирите на руската армия тази задача означаваше приблизително същото, което и заповедта на Сталин "нито крачка назад".

След това започна масираната офанзива в Донбас, по време на която руската армия използва тактиката на "вал", разрушавайки вражеските укрепления до основи с артилерия. В същото време оборудването на дългосрочни укрепени позиции в окупираните територии не отговаря на целта на Кремъл - какъв е смисълът да се копаят дълбоки окопи и да се строят железобетонни укрепления, ако на следващия ден така или иначе ще им бъде наредено да се придвижат напред.

Докато руската армия има инициативата, проблемът с удържането на превзетите населени места не е толкова остър, колкото когато е принудена да се отбранява. Сега обаче ситуацията се е променила и руските войски трябва да се защитават в укрепления, много от които са разрушени от самите тях.

А и не може да се отстъпва. Ако бързото изтегляне от Харковска област все още може да бъде обяснено с необходимостта от "прегрупиране на войските", то напускането на териториите на Донецка, а в по-дългосрочен план и на Луганска област изглежда като пряко неизпълнение на заповедта на върховния главнокомандващ и може да предизвика неговия гняв и да доведе поне до така наречените кадрови решения.

3. Необходимата жертва

Ситуацията край Лиман наподобява тази в Мариупол в началото на руската инвазия в Украйна. Тогава командването на въоръжените сили на Украйна съзнателно взема решение да остави голяма групировка в града, въпреки неизбежното ѝ обкръжаване, за да може да отвлече част от настъпващите руски сили и да даде време за събиране на резерви и подготовка на отбранителни линии на дълъг участък от фронта.

Руската армия след отстъплението от Харковска област се намираше в подобно положение - новата отбранителна линия все още не е изградена, резервите, на които може да се разчита от обявената мобилизация, все още не са готови, а врагът е пълен със сили и решителност да настъпва.

Вероятно изчислението е, че украинската армия ще бъде принудена да забави настъплението си, занимавайке се с групировка, която не се е предала, зад гърба си и ще изгуби време в нейното неутрализиране. А през това време, може би, ситуацията ще се промени и ще има възможност да се деблокират войските, обкръжени край Лиман.

Прокремълските блогъри очакват, че с пристигането на хиляди мобилизирани резервисти на фронта ситуацията поне да се стабилизира.