Наталия Цекова е актриса. Завършила е НАТФИЗ със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър". Има и магистърска степен отново от театралната школа, специалност "Публична реч". Снима се в кино- и телевизионни продукции. Няма притеснения да говори за ромския си произход и разбива всички клишета с нестихващ позитивизъм. С Наталия Цекова разговаря Диляна Панайотова.
Наталия, ти си актриса, но работиш и в училище. Разкажи ни повече за работата си там?
Да, всъщност работя в 85 училище съвсем отскоро и идеята на директорката е да направим нещо театрално с децата там. Тъй като 75 училище е изцяло ромско училище и децата там нямат достъп до изкуство под никаква форма и всъщност аз съм там, за да създам нещо с децата, и не само - да се почувстват окрилени през изкуството, да видят друга, различна гледна точка и да открият нови неща за себе си.
Има ли интерес сред ромските деца към изкуството, към културата?
Изключителен интерес има, много са артистични, но не в онова клише, с което познаваме ромската общност като много музикална и артистична. Наистина имат интерес към това да бъдат на сцената, много им харесва и въпреки че аз предупреждавам, че ще се учи текст, те са много усърдни и това ме прави много щастлива.
Знаеш, че едно от популярните разпространени мнения е, че ромите не обичат да учат, имат си съвсем друго разбиране за живота и за бита. Така ли е според теб, какво в твоето наблюдение?
Въобще не е така и го казвам от позицията на образован ром, първо, и от позицията на човек, който познава много образовани роми, деца, които знаят по 2-3 езика, вземат образование дори в чужбина, също е мит нежеланието на ромите да се образоват. Виждам,че децата от 75 училище имат желание да разберат материята, която им се преподава, но основният проблем там е, че децата не са минали през ясла и детска градина. Първите седем години, които също са задължителни според мен като образователен ценз, липсват при тези деца и те от вкъщи влизат направо в училището, което не е работещо. Докато осъзнаят и разберат на къде трябва да тръгнат, има леко объркване, но според мен митът, че ромите не се стремят към образование, отдавна не е верен.
Тоест според теб интеграционният модел върви?
Това "интеграцията" ми е много никаква дума, измислена дума. Не зная какво има да се интегрират народи, които живеят от векове заедно по тези земи, но със сигурност зная, че ромската общност е напредничава и че има желание да се развива. И го прави успешно.
А среща отклик ромската общност в това си желание да бъде част от обществото или предразсъдъците много пречат на това ромите да са пълноценни и пълноправни граждани?
За съжаление дискриминацията още съществува и расизмът също. Аз имам огромен проблем с това, че познавайки умните и интелигентни, млади образовани хора, те не желаят да разкриват за своя ромски произход. Имат комплекси за малоценност, притеснени са от това, че няма да бъдат приети в обществото. Аз съм от хората медиатори, опитвам се да говоря и да развивам тази тема и да разберат, че няма никакъв проблем какъв произход имаш, когато си човек с ценз и си качествен и образован човек. Все още ги има тези предразсъдъци, всъщност и от двете страни, ако трябва да бъдем честни. И ромите имат притеснения да заявят произхода си и да допуснат някой в приятелския си кръг, който не е ром и обратно също - все още има хора, които са отричани и неприемани.
Защо реши да станеш актриса? Кое те вдъхнови? Някак е нетипично за представител на ромската общност, не сме свикнали.
Не зная защо не сте свикнали, след като постоянно ни наричате и ни казвате колко сме артистични, музикални, театрални.
Но ти все пак си дипломирана актриса!
Да, дипломирана актриса съм. Това беше моя мечта. Бях артистично дете, от онези деца, които винаги са с гребен и дезодорант пред огледалото на майка си. И всъщност то беше толкова резонно и логично. И майка ми, и баща ми виждаха в мен този артистизъм и някак знаеха, че това ще е пътят ми. Слава Богу, то се случи. Аз осъществих тази своя мечта, влизайки в театралната академия, и съм доволна от избора си, ако трябва да бъда честна, защото правя изкуство, което е много достъпно до хората и най-вече това е изкуство с кауза.
Каква е твоята кауза?
Някак си да се сближим повече роми и нероми, да разберем повече един за друг или повече за ромската общност да се разбере, да имаме възможност да си говорим, да пием спокойно кафето си и да имаме разбиране към различията си. Защото сме тук от векове, както споменах, и някак си е абсурдно да бъдем разделени по една или друга причина.
След като си ангажирана в училището остава ли ти време за твоята професия? Можем ли някъде да те гледаме?
Паралелно с работата ми с децата, аз правя театрални представления. Сега на 28 септември предстои в Нов театър НДК предстои да изиграя втория си моноспектакъл "Вкусът на живота" се казва. Препоръчвам го горещо, не защото аз играя там, а защото ще чуете прекрасните текстове на Здрава Каменова и Светльо Томов, които са специално написани за мен и за ромската общност. Така че на 28 септември в Нов театър. На 30 септември играя в Бургас в бар "Таргет" за всички бургазлии и хора около Бургас добре са дошли.