Проф. д-р Николина Попова е ръководител професионално направление туризъм в Международното висше бизнес училище - МВБУ. За бъдещето и проблемите в сектор туризъм разговаряме с проф. Попова по време на международната конференция "Туризъм - изследване, развитие и обучение".

Тазгодишната 15-та международна конференция, за първи път има тематичен фокус туризъм. Тя е посветена изцяло на туризма. Училището, като висше бизнес училище подготвящо кадри за туристическата индустрия има като основна своя стратегическа цел наистина подготовката на кадри, чиито знания и умения да се адекватни на съвременните нужди на пазара на труда в областта на туризма. Като казвам съвременните нужди на пазара на труда, имам предвид и на българския пазар, и на международния пазар.

Предизвикателствата са много, те са свързани и от една страна с развитието на самия туризъм, затова защото съвременните развития наистина са под силното въздействие на тенденции, най-вече на тези свързани с новите технологии. Пазарът се променя, търсенето се променя, предлагането се променя и най- вече се променя бизнес моделът в туристическата индустрия.

За да подготвяме кадри, които със своите компетентности са подходящи за пазара на труда, ние трябва да имаме яснота по това какъв трябва да бъде всъщност техният профил, от какво точно има нужда индустрията. Поради което особеностите, основните черти на българския туризъм, имат изключително голямо значение при очертаване на насоките, в които ще се готвят специалистите.

Преди всичко, бих искала да кажа това, че туристическият пазар се доминира от малките и средни предприятия. В съвременните условия на дигитална трансформация тези над 80-85% от предприятията са извън онлайн търговията. Те са невидими, те не са отворени за глобалния пазар, поради което нямат възможност за диференциация, нямат възможност за изграждане на добра репутация, остават скрити. Така че има огромно несъответствие между състоянието на българския туризъм в момента и изискванията към компетентностния профил на студентите, които завършват туризъм, който се измерва чрез постиженията на добрата туристическа практика в чужбина, разбира се и в България.

Така че това беше една от основните теми, които засегнахме и във връзка с това организирахме този панел, на който бяха поканени представители на всички заинтересовани субекти в България - министерство, бизнес, неправителствени организации, академични и изследователски институти, за да си отговорим на въпроса, как можем да срещнем бизнеса и туризма, къде е пресечната точка. Как да решим проблема с това несъответствие между знанията и уменията, които получават студентите в университета, и знанията и уменията, които се очакват от бизнеса.

Пак казвам, задавам въпроса - от кой бизнес: от този бизнес, който все още не се трансформирал, който не прилага новите практики, или бизнеса, който стъпва на нови, на дигитални стратегии, който е ориентиран към новия, дигиталния турист, туристът, който, както се казва, преживява цялото туристическо преживяване в една дестинация чрез неговия смартфон. Той иска да има мобилни приложения с възможности за резервации в реално време, нещо което не се предлага. На национално ниво също бих казала, че това туристическо онлайн съдържание е доста разпръснато, уебсайтове като I love Bulgaria, "България травел" предлагат много добра информация за туристическите дестинации, но тя не е пълна по отношение на целия туристически продукт. Липсват например съвети за ползване на транспортни услуги, възможности за настаняване и по този начин клиентът - туристът всъщност - е принуден да търси информация от други източници.

Така че аз веднага бих дала пример - у нас нямаме единна онлайн информация, която също така да бъде и добре структурирана, както например гръцката "Филос". Това е една онлайн платформа, която съдържа консолидирани данни. В нея участват голям и малък, и среден бизнес от различни сектори и подсектори на туристическата индустрия, хотелиери, ресторантьори, туроператори, мениджъри на туристически атракции. Така че всички по веригата, дистрибуторската верига, могат да ползват тази информация. Но най важното е, че дигитализацията в туризма дава излаз на фирмите, които вече са внедрили и работят въз основа на новите бизнес модели. Дава излаз на тези фирми и на глобалния пазар, така те стават видими, така те наистина могат да се конкурират, но да се конкурират чрез подобряване на обслужването. Чрез предлагане на съвършено различно преживяване, чрез индивидуализиране на туристическото преживяване, именно благодарение различното комбиниране на травел апликации и услуги.

Проф. Попова, а как всъщност може да се организира връзката между образование, бизнес и държава?
Очевидно, че трябва радикално нов подход на база сътрудничество и партньорство между тези три ключови субекта. Малкият и средният бизнес имат нужда от помощта, от подкрепата на държавата поради ограничените ресурси, и финансови, и човешки, за да може да се трансформират и да се развиват в съответствие с новите тенденции. А в същото време има нужда и от научно обслужване, от образование, подготовка на съответни кадри, които да го изведат на новия път на развитие.

Докато връзката между образованието и правителството се рамкира от националната политика. В зависимост от това каква е националната политика в областта на туризма, в областта на образованието, в областта на културата, ние можем да подготвяме кадри.

И както казах националната политика е постоянна, в областта на образованието, това е постоянна, дългосрочна задача, която стои пред всяко правителство и тя трябва да има сериозно присъствие в стратегиите, в дългосрочните документи за развитие на туристическия отрасъл и в плановете за действие.

А всъщност къде трябва да се насочат усилията на туристическата индустрия - дигитализация, образование?
Да, те са неразривно свързани. Дигитализация без образование, без научно обслужване е невъзможно, но туристическата индустрия трябва да мине на нови релси, на релсите на дигитализацията, на дигиталната трансформация, за да отговори на спецификата на новото търсене.

Именно на този дигитален турист, това е генерацията на родените през новото хилядолетие, това е новата средна класа, особено в гъстонаселените райони на света, които ще пътуват. Те ще съставляват основната част на туристическия поток на бъдещето и те очакват съответно обслужване. Тоест, туристическите услуги трябва да се предоставят по съвършено нов начин.

Кои са най-големите предизвикателства пред образованието в българския туризъм?
Те са свързани именно с това - да си партнираме с бизнеса, за да се постигне синергия. Да можем заедно да осъществим тази трансформация.

Държавата и бизнеса помагат ли на реализацията на младите хора. Как са организирани стажовете, по какъв начин?
Стажовете са една болна тема от много години, бих казала от десетилетия. Тъй като без възможността студентите наистина да се запознават с практиката, с производствената практика, с управленската практика, трудно могат да бъдат изградени като добри професионалисти още докато са на студентската скамейка.

От две години министерство на образованието и науката - МОН стартира производствени стажове, които се финансират със средства от ЕС и това е една чудесна възможност за студентите да се запознават със спецификата на практиката в туризма.

Но аз смятам, че това е една остаряла и една не толкова ефективна форма за практическо обучение, затова защото практиката трябва да върви паралелно с образованието в аудиторията още от първи курс.

Съвършено нова философия, нов подход към организацията на учебния процес е необходим, за да може наистина да се изгради един съвременен специалист по туризъм, който ще работи в бъдеще при съвършено нови условия.

Не е лесно, поради това, което казах, че много малка част от малкия и средния бизнес се е трансформирал в съответствие с новите промени, процесите на дигитализация, на дигитална трансформация, много трудно се намират подходящи места за стажове. Това също е огромен проблем.

Но стажовете са само единият от инструментите, едната от формите за практическо обучение. Основното е влизането на практиката в процеса на обучение и на подготовка на студентите, чрез най-различни форми. Съвместни разработки, работа на студенти по реални проекти, зададени от практиката. Разработване на дипломни работи, на магистърски тези, участие на изявени практици в семинарни занятия, в уъркшопи, участие дори на практици в процеса на оценяване на студентските разработки. Така че формите трябва да бъдат много, комбинирани по различен начин, в зависимост от спецификата на учебната програма. И не бива да се разчита единствено и само на стажовете. Стажовете имат все по-малък относителен дял в подготовката на студентите, това е мое лично виждане, поради обстоятелството, че в България повечето от младите хора работят и не могат отделят достатъчно време, за да изкарат производствените си стажове.