В свое интервю пред Deutsche Welle Збигнев Бжежински осъжда изглеждащата все по-неизбежна военна атака срещу Сирия, като заявява, че администрацията на САЩ не разполага с рационална стратегия за този регион.
Бжежински бе държавен съветник по проблемите на националната сигурност при президента Джими Картър от 1977 до 1981 и е смятан за един от блестящите професионалисти в сферата на американската външна политика.

След предполагаемата мащабна химическа атака срещу мирно население, изглежда, определени военни действия срещу режима на Асад са неизбежни. Подкрепяте ли ги и какво е отношението ви към тях?
Смятам, че подобни действия, ако бъдат предприети, трябва да бъдат част от по-широка стратегия. В противен случай те може да се превърнат в наказателен отговор, но ще решат ли проблема? Съществува ли стратегия за неговото решаване? Кой е част от тази стратегия, а кой - не? Това са въпросите, върху които, смятам, трябва сериозно да се помисли, преди да се хвърлим във военни действия - които може би са морално оправдани, но независимо от това вероятно биха имали нежелателни последици.

Мислите, че администрацията на Обама има по-мащабна стратегия за Сирия за периода след края на бойните действия?
Дори и да я има, тя се пази в много дълбока тайна.

Какъв тип планове бихте искали да видите?
Струва ми се, че проблемът в случая със Сирия е част от по-широката дилема, отнасяща се към сътресенията в Близкия изток. Решаването на тези проблеми не може да се базира единствено на военна сила и не бива да зависи изключително от западните държави.
Поразен съм от готовността, с която Великобритания и Франция, изглежда, гласуват „за" бойни действия. Но в същото време помня, че и двете страни са бивши империалистически колониални държави в региона.
Предвид съвременната реалност на онова, което в книгите си наричам „глобално политическо пробуждане", политиката на сила, базирана на първо място на западните страни (а в някои случаи бивши колониални империи) не ми изглежда перспективна посока към окончателното решаване на регионалните проблеми.

Споменавате за нуждата от разширена коалиция, която да стане част от каквито и да било военни действия. Какво имате предвид?
Мисля, че като минимум във военните действия, ако наистина се случат, трябва да вземе участие Турция. И смятам, че одобрението за подобно решение трябва по някакъв начин да бъде артикулирано - особено от онези държави, чието икономическо благополучие е силно зависимо от стабилността в Близкия изток. Имам предвид някои от азиатските държави, които са толкова зависими от енергийните източници, идващи от Близкия изток.

Не споменавате Русия в списъка си. Каква според вас е нейната роля?
Разумната роля на Русия би била в присъединяването й към международната общност за съвместно определяне на общи стандарти за:
а) решаване на сирийския проблем;
б) по-широк подход към Иран и ядрената му програма; и разбира се
в) активна подкрепа за разрешаването на израело-палестинския проблем, който определено създава търкания.
От моя гледна точка всички тези въпроси трябва да се решават в по-широк контекст, а не да се ограничават само до военен удар от страна на малка група западни държави, някои от които нямат най-конструктивния исторически опит.

Как си обяснявате факта, че администрацията на Обама не се старае особено да включи ООН в опитите за решаване на проблема и по същество вместо това се мъчи да получи подкрепата на НАТО?
Не съм убеден, че в случая характеристиката на администрацията на Обама е вярна. Мисля, че те биха били щастливи да получат санкция на ООН, но се притесняват, че подобни усилия ще бъдат блокирани от руснаците, а възможно и от китайците.
За мен това означава, че съществената част от сериозната дискусия трябва да се води със страните, които смятат, че така или иначе може да бъдат засегнати от последствията от бърза ескалация на насилие в този регион. С две думи - проблемът е в това, че въпросът е доста по-широк от Сирия и към него не бива да се подхожда като към чисто сирийски проблем.
Това - първо, а второ - ответните действия на сериозни морални престъпления като химическа атака трябва да бъдат част от нещо по-голямо, да се имат предвид стратегическите задачи, а не да бъдат просто наказателна операция.

Какви последствия очаквате след възможно военно нападение срещу сирийския режим? Президентът Асад вече заплаши, че Сирия ще се превърне за САЩ във втори Виетнам. Доколко ви се струва сериозно?
Всяка аналогия има известна степен целесъобразност, но може да вкарва в заблуждение. Мисля, че в случая със сирийския проблем съществуват множество аспекти, който го отличават от Виетнам - например в Сирия съществува доста съществена опозиция на Асад.

И като заключение - в този момент не сте убеден, че военните действия срещу Сирия са правилна стъпка?
Не виждам по-широк стратегически контекст за това. И ме притеснява, че участниците в конфликта - особено Америка и бившите колониални държави, имат твърде стеснена база. От моя гледна точка това незабавно ще създаде политически проблем.