България нищо не ми е дала като държава. България какво ми е дала на мен? Нищо. Аз я напуснах много малък.

Уважаеми читатели, в тези дни, в които пожари застрашават села и градове, в които цените на основни хранителни стоки скачат през ден-два, в които депутатите отново си губят времето в скандали по закона за местните избори, дни в които отново на дневен ред е въпросът „бил ли е държавният ни глава агент на ДС", или не и т.н., и т.н., ние ще трябва да загърбим всичко това и да се спрем на горепосочения цитат.

За да изпреваря въпросите - това е малка част от обширно интервю на Христо Стоичков пред списание Max. За ваше улеснение Topsport.bg публикува избрани откъси от това знаменателно словоизлияние.

Странното е, че изчитайки интервюто, чувството, което те обзема е леко раздразнение. Защо - леко, а не, примерно - гняв, обида, желание да отвърнеш...

Много просто - явно сме навикнали въпросният господин да ръси подобни „бисери", явно от него очакваме именно такова - безпардонно, поведение.

Все пак притеснителното е, че арогантността му градира.

Първо тя бе на футболното игрище, където я аплодирахме, защото му помагаше да бъде голям футболист, който носи победи и на България.

После обаче - той окачи бутонките на стената, облече костюма, поемайки без никакво притеснение, но и без опит поста треньор на националния отбор. Новият му професионален статус за съжаление въобще не го промени.

Арогантността и демонстрацията на недотам висок интелект продължиха. Те се лееха от екрана, от радиоефира, от вестници и интернет страници - въпреки недотам добрия старт на треньорската му кариера.

Ако сте забелязали обаче, след цитирането ми „Христо Стоичков" въобще не се наложи да обяснявам кой е, какъв е, откъде е.

И това може би е най-лошото - известен, подражаван, приет за идол от малки и големи - да отправя без всякакъв свян подобни послания, засягащи не друго, а страната в която сме се родили и живеем.

Подобни граници не бива да се преминават - не е морално.

В същото време има нещо, което е успокояващо - това са последните му няколко думи от въпросното интервю - Няма връщане (в България, бел.ред.). Не ми е приятно да се връщам тук.

Това е добре - колкото по-далеч, толкова по-добре.
Ако можеше дори, по някакъв - макар и неофициален начин, да обявим господина за „персона нон грата" за България, щеше да е най-честно.

И за нас, и за него.