Язък за днешните внушителни опашки пред храмовете в София.

Стотици се наредиха да осветят върбовите си клонки, донесени междувпрочем кой знае от къде от мургави наши съграждани.

Малцина обаче сториха туй, водени от вярата. Един рехав поглед е достатъчен, за да се види, че всъщност „модата" да се ходи на църква по празниците е изкарала „вярващите" пред църквите, търпеливо да чакат влизане в храма.

А вътре - сред свещите и иконите на светците, нещата загрубяват още повече.
Дотам, че май няма да е зле отците да закачат на входа на всеки храм кратичък инструктаж.

В него освен молбата да не се влиза с шапка в църквата, да не се говори по телефона, докато палиш примерно свещта, трябва да се припомни на „миряните", че кръстният знак се прави с дясната, а не с лявата ръка и че православният християнин докосва първо дясното и след това лявото рамо...

Защото, особено по време на големите християнски празници - когато мало и голямо се сеща, че е религиозно и хуква по църкви и манастири, ставаме свидетели на потресаваща екзотика и „творчество" в отношението към символите на вярата.

Искате доказателства...

Изчакайте още седмица - да дойде Великден, за да се наслушате как на сакралното „Христос Воскресе!", започнат да ви отговарят с „Благодаря".

И тук не става въпрос за притеснение по отношение на вярата - нея я е имало и преди нас, ще остане и след нас - независимо от снобарията и псевдорелигиозния ищах на гражданството...

Тук иде реч за проявата на уважение към истински вярващите, за които църковното усамотение е потребност, а моралните норми, проповядвани от християнството, не са неразбираеми отживелици, а основни принципи за поведение и начин на живот.