Инициативен комитет да може да предлага провеждането на референдум с подписите на 200 000 граждани с избирателни права.

Това предвижда обсъжданият от депутатите Закон за пряко участие на гражданите в управлението.

За задължителното провеждане на референдум, предложението трябва да бъде подкрепено с 600 000 подписи на гражданите.

Още в самото начало заглавието на проектозакона предизвика разгорещени спорове в залата.

ДПС изрази съмнение дали пряката демокрация няма да застраши самата демокрация у нас, предаде БНР.

Илко Димитров от БНД пък коментира, че не е срещал нищо по-опасно до сега от този закон.
Нека да вървим по демократичната логика, а не да желаем народа да дойде със сопите тука и да управлява вместо конституцията, коментира той.

Авторът на законопроекта Янаки Стоилов от БСП обясни, че депутатите се опитват да правят неверни внушения - „да, този закон в някаква степен обръща нещата, но той ги слага на краката им и с главата нагоре.
Ако това обръщане вас ви притеснява, недейте да подкрепяте закона", призова Янаки Стоилов от парламентарната трибуна.

Депутатът Христо Бисеров предложи да отпадне чл. 6. ал. 1 от проектозакона, тъй като според него, неговото съществуване е опит за подмяна в Конституцията.

Текстът гласи: „Спорове за конституционност на решение на Народното събрание за провеждане на национален референдум могат да бъдат разглеждани от Конституционния съд до определяне датата на неговото произвеждане".

„Правото е нещо толкова разтегливо, че всеки може да го тълкува както си иска", заяви от своя страна народният представител Янаки Стоилов.

Той подчерта, че няма референдум без решение на Народното събрание и допълни, че актовете на парламента подлежат на конституционен контрол.

Според депутата Иван Сотиров този закон е изключително важен за гражданите. „Не можем да кажем на българските граждани „вие можете да си изказвате мнението веднъж на 4 години", смята още той.

Основните параметри на проектозакона гласят, че право да гласуват на национален референдум имат гражданите на България с избирателни права и имат постоянен адрес на територията на страната към датата на насрочване на референдума.

Финансовите средства за провеждането на национален референдум се осигуряват от държавния бюджет, а за провеждането на местен референдум - от съответния общински бюджет.

Централната избирателна комисия (ЦИК) за провеждане на избори за народни представители изпълняват функциите на централна комисия за произвеждането на национален референдум.