Близо 70% от законите на 44-то Народно събрание в периода юли-декември 2017 г. са променяни повече от веднъж. Това показва количественият анализ на законодателната дейност на 44-то Народно събрание на Р. България за второто полугодие на 2017 г. Данните са обобщени в брой 16 на Юридически барометър - гражданска инициатива за периодично изследване на състоянието и развитието на правния ред в България.
В рамките на изследването на Юридически барометър се отчита, че за посочения период депутатите са обнародвали общо 64 закона. Това прави средно по 10-11 закона на месец. От тези актове само 5 са нови закони, 46 са закони за изменение и допълнение (ЗИД), а останалите 13 са ратификации на други правни актове.
Близо 70% от тези 64 новоприети закони са променяни повече от веднъж за 6-месечния период. Най-променян е Данъчно-осигурителният процесуален кодекс. Законът има 6 изменения и допълнения, тоест се променя по един път на месец. На второ място в класацията са Законите за съдебната власт, за местните данъци и такси и Законът за Комисията по финансов надзор. Тези правни актове са изменяни и допълвани по 5 пъти.
Ръководителят на проекта Юридически барометър и бивш министър на образованието в кабинета "Станишев" Даниел Вълчев коментира, че в сравнение с предишния 6-месечен период (от януари до юни 2017 г.) Народното събрание е приело 3 пъти повече закони. Това обаче се дължи на факта, че тогава се прекрати мандата на 43-то НС. Спрямо същия период на миналата 2016 година обаче приетите закони в НС са с 20 по-малко от приетите през юли-декември 2016 година.
Вълчев обясни, че и през 16-я брой на изследването на Юридически барометър се наблюдават примери за закони, които са били изменени още преди влязат в сила. Като пример той посочи новият Закон за концесиите, който е допълван веднъж, преди да влезе в сила. Законът също така е променян 2 пъти за първите 2 месеца от влизането си в действие, допълни Вълчев.
"Прави ми впечатление, че е се затвърждава една практика, която по наше мнение никак не е добра практика. Тези, които следят дейността на НС може би им прави впечатлени, че това вече няколко години се превръща в устойчива практика и в този период също има такива контрастни случаи. Това е случаят, когато по време - между първо и второ четене на един законопроект, се вкарват още в комисия промени, които нямат нищо общо с този законопроект и като смисъл и са от друг законопроект", обясни Вълчев и като пример посочи Закона за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. По думите на прависта в самата правна комисия е направено предложение, което засяга централизираните конкурси в администрацията, т.е. за изменение на закона за държавния служител. "То си мина само на едно четене. Аз въобще се чудя дали това е законосъобразно, защото има такава практика на Конституционния съд. Колеги откриха, че това не е много законосъобразно", допълни Вълчев.
Изследването на Юридически барометър посочва и друг такъв пример, при който със заключителните разпоредби на законите за изменение и допълнение да се правят изменения и допълнения в други закони, които нямат нищо общо с предмета на основната промяна. Това е и Законът за изменение и допълнение на Закона за безопасно използване на ядрената енергия, с чиито преходни и заключителни разпоредби се въвеждат съществени, при това несвързани с основния закон за изменение и допълнение промени в Закона за енергетиката.
Проучването установява и че средният престой на законопроектите в парламента е около 2 месеца. Най-бързо приетият законопроект през за периода на изследването на 16-я брой на Юридически барометър е Законът за изменение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. (ДВ, бр. 103/2017 г.). Законът е приет само за 1 ден след постъпването му в Народното събрание.
Вълчев коментира, че има 4 указа за периода за връщане на закони. "Това потвърждава, че от гледна точка на разделението на властите не е лошо. Правителството и президента са от различни политически тенденции. Това по-скоро е добре за системата", обясни той и коментира именно Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г., върху който президентът Румен Радев наложи вето.
"По повод Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2018 г. - тогава ветото на президента беше преодоляно в НС и само няколко седмици след това със същите аргументи, с които президента го върна за ново разглеждане, беше изменено в смисъла, в който той предложи", отсече Вълчев.
USD
CHF
EUR
GBP
