Доклад на МО отчита опитите на Русия да ни държи в енергийна клопка

След старта на войната с Украйна Русия се е опитала да предизвика вътрешнополитическа дестабилизация и обществено противопоставяне в страните от ЕС, включително и в България, включително и използвайки доставките на природен газ. Целта е била да се окаже натиск върху вземането на суверенни национални стратегически решения, както и да се продължи зависимостта от руски енергийни доставки.

Войната доведе до разширяване и интензифициране на руската хибридна подривна дейност против държавите от НАТО и ЕС. Целта на тези действия е насочена основно към: създаване на вътрешнополитическа дестабилизация и обществено противопоставяне; възпрепятстване на решения за укрепване на съюзния възпиращ и отбранителен потенциал; намаляване на солидарността и подкрепата за Украйна и оказването на навременна и ефективна военна помощ; продължаване на зависимостта от руски енергийни доставки. Република България също беше обект на системни руски хибридни въздействия, включително и чрез едностранно прекъсване на газовите доставки, с цел оказване на влияние върху вземането на суверенни национални стратегически решения."

Досиетата „Вулкан“ – чете се руската хибридна и кибервойна

Мащабно изтичане на информация за първи път разкрива войната на Русия в мрежата

Това пише в доклада на Министерство на отбраната за 2022 г., публикуван на сайта за правна информация на МС. Докладът е приет на Решение на МС и ще бъде предложен на Народното събрание. Република България е солидарна с Украйна и подкрепя нейните легитимни усилия и действия да се противопостави на руската военна агресия, включително и с предоставяне на военна помощ.

Докладът подчертава, че руските агресивни действия са оказали силно негативно въздействие върху стабилността в широкия Черноморски регион, включително Южен Кавказ, както и Западните Балкани. Също така се е влошило се състоянието на сигурността в зоните на замразените конфликти. Докладът отчита и засилена пропаганда и хибридни действия в посока Западните Балкани. Положително влияние са оказали стартиралите преговори за присъединяване на Албания към ЕС и полученият статут от Босна и Херцеговина на държава-кандидат за членство.

Военните отчитат деструктивната роля на Русия в опитите й да създаде нови зони на нестабилност, възползвайки се от съществуващите в региона проблеми и противоречия.

В РСМ конституционните промени се забавят, включително поради неотшумяващи антибългарски обществено-политически стереотипи. Потенциалът за дестабилизиране на Босна и Херцеговина се запазва в резултат на сепаратистките инициативи на босненските сръбски лидери, подкрепяни от Кремъл. Силното руско влияние се запази и в Сърбия, отчитат военните. Посредничеството и присъствието на международната общност в Косово останаха основен гарант за въздържане на Белград и Прищина от действия с негативно влияние върху регионалната стабилност, се казва в доклада на МО.

Министерството на отбраната определя руската военна агресия като най-непосредствената заплаха за мира в световен план. Докладът посочва и че руските военни са извършили редица военни престъпления.

Войната на Руската федерация против Украйна е основният фактор с дестабилизиращо влияние върху стратегическата среда, който определяше предизвикателствата за националната сигурност. Хибридните заплахи, тероризмът, авторитарните режими, миграционните вълни, организираната престъпност, кибер-престъпността и когнитивните въздействия са сред главните предизвикателства за националната и съюзната сигурност, пише още доклада.

Според военните България също е станала жертва на системни руски хибридни действия, като тези атаки са се засилили, зачестили са и кибератаките срещу критичната инфраструктура.

Докладът на МО отчита и засилен ръст на миграционният натиск, който не е спаднал през зимните месеци. Военните алармират за риск от използването на миграционните проблеми в хибридни операции против ЕС, както и за инфилтрирането на терористи в европейски държави.

По отношение на процесът по модернизация и превъоръжаване на армията, МО посочва, че действията изостават, включително и на ниво финансиране.

Източник: МО

През периода 2018-2022 г.,

Разходите за отбрана, като процент от БВП на страната, остават почти без изменения в диапазона от 1,44% до 1,62% (с изключение на 2019 г.). Това е изоставане в постигането на поетия политически ангажимент в НАТО за увеличаване на разходите за отбрана на 2% от БВП до 2024 г. Това е особено видимо за 2022 г., когато по първоначалните оценки ще се покаже несъответствие (1,62%) спрямо заложеното и в Националния план 2024 (1,70%).

Негативните последствия от посоченото изоставане ще се проявят през идните години в още по-висока степен, тъй като ще нараснат разходите за персонал, а повишението на капиталовите разходи през повечето години се дължи основно на поддържане на съществуващите стари, а в доста по-малка степен на придобиване на нови способности за армията.

Следва да се отчита, че поетият от всички страни в НАТО ангажимент е 20% от общите разходи за отбрана към 2024 г. да се използват за придобиване на нови системи въоръжение и техника. 

За целта ще са необходими чувствително по-високи разходи за отбрана, особено в частта на капиталовите разходи. Като пример от МО посочват, че повечето страни в НАТО, в т.ч. и България, отчитат, че нивото на разходи за отбрана от 2% от БВП е недостатъчно и вече го възприемат не като цел, а като отправна точка за по-нататъшно нарастване.

Докладът също така отчита изчерпаните възможности за т.нар. кръгови сделки, както вече веднъж призна служебният военен министър Димитър Стоянов. Интересът на страната ни към такава възможност обаче се посочва с начална точка изпълнение на Решението на Народното събрание от 03.11.2022 г. за оказване на военна и военно-техническа подкрепа на Украйна и укрепване на отбранителните способности на България.

В доклада се казва, че е започнала работа по нова отбранителна стратегия на България.  

Димитър Стоянов докладва пред Великобритания състоянието на отбраната ни

Пред Лео Дохърти са подчертани и двустранни отношения в областта