Еврокомисарите се избират по порочен начин, категорична Йотова

Въпросът за лидерството в Европа постави пред студенти по право и публична администрация вицепрезидентът Илияна Йотова. 
Вицепрезидентът откри национална научна конференция на тема "10 години България в ЕС - въздействие върху развитието на публичните политики и законодателство" в Нов Български Университет.

Йотова определи въпроса с лидерството като "изключително тежък". Тя визира няколко аргумента по темата.

Първият е свързан с начина, по който се избират комисарите. Вицепрезидентът сподели личното си мнение в качеството си на евродепутат през изминалите десет години. Тя изтъкна, че този начин на избор е изключително порочен. "Комисарите се избират от държавите членки. В повечето случаи решението е политическо и конюнктурно, а не най-добрият човек", посочи Йотова.

Мария Габриел положи клетва като еврокомисар

Това бе последната процедурна стъпка от процеса на утвърждаването й

Тя бе категорична, че кандидатурите се избират чисто политически - след това председателят на ЕК решава, че за тази страна е добре този човек да се занимава с цифровизацията. "Дали този човек отговаря точно на тези критерии, дали има професионализма - това като че ли остава на заден план. Самото изслушване, за съжаление в повечето случаи, минава формално по зададени предварително въпроси", сподели още вицепрезидентът.

Вицепрезидентът Йотова изтъкна тревогата си пред студентите от липсата на визионерство. "Липсват хора, които могат да кажат как виждат тази област след пет години", коментира Йотова като допълни, че тук изобщо не говорим за големия въпрос как виждат Европа след 2 или три мандата.

Йотова сподели още пред студентите, че евродепутатите на практика са лишени от правото на парламентарни въпроси към еврокомисарите. Парламентарните въпроси са в писмен вид с изключително дълъг период от време за отговор за еврокомисарите.

Борисов увери Брюксел, че сме готови да застанем начело на ЕС

България е доказала своята надеждност и стабилност

Освен това като друг недостатък в начина на функциониране на ЕС, Йотова визира рапортите на дежурни еврокомисари пред ЕП, а не ресорни такива. "Казвам всички тези неща - защото това нещо трябва да се промени - от вас трябва да идват идеите как трябва да се промени Европа, за да може да функционира", коментира Йотова.

"Европейският проект се нуждае от цялостна еволюция и от това да знаем къде искаме да стигнем. Дали това ще бъде онази Европа на политическия проект, дали това ще бъде Европа- такава каквато смяташе Шарл дьо Гол - федеративна Европа с едно ядро и държави, които се водят съюзници" , изтъкна още Йотова.

По думите ѝ много пестеливо се говори за участието на страните от Западните Балкани в ЕС и това дали искаме тези хора да бъдат като нас реални членове или искаме просто да бъдат добри съседи.

Йотова изтъкна като качествена промяна във функционирането на ЕС идеята за общ отбранителен съюз на Европа. По думите ѝ това следва да са неща, които са предмет и на българска дискусия.

10 години в ЕС – един от най-успешните периоди в историята ни

Членството носи стабилност в политически план и икономически растеж

Вицепрезидентът постави въпроса и за подхода към политиките на европейско ниво. Според нея разпространеното мнение, че някъде там в Брюксел се правят политики, които след това ние изпълняваме, е възможно най-грешният подход, който може да има една държава.

В началото на речта си вицепрезидентът изтъкна, че 10-годишнината от членството на България в ЕС съвпада с 60-годишнината от подписването на Римския договор и създаването на европейската идея. Пред студентите Йотова посочи, че застава пред тях като изключително убеден европеец. "Нашето бъдеще е бъдещето на европейския проект", увери Йотова.

Вицепрезидентът припомни още, че догодина се навършат 25 години от подписването на Маастрихтския договор (Договор за Европейския съюз).

Борисов разчита на съветите на Юнкер за българското председателство

България е пример за подражание с нейната финансова и икономическа стабилност и сигурни граници

Тя не пропусна да отбележи и факта, че част от идеите на Лисабонския договор са останали нереализирани заради настъпилата криза в Европа.