Отложените инвестиции поради оспорване на процедури по опазване на околната среда за периода 2007-2017 г. общо възлизат на над 6 млрд. лв. Това стана ясно от изследване на KC 2 ЕООД, представено на пресконференция в БТА.
Изследването е проведено по поръчка на Министерство на околната среда и водите. Използвани са данни от НСИ за общите разходи за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи с екологично предназначение за периода 2010-2013 г.
"Сметнали сме загубените дела, анализираме конкретни казуси, договори и проекти, придобили гражданственост, както и спрени проекти, които обхващат около 5% от общите загуби", заяви икономистът Красен Станчев.
Казусите са свързани предимно с Черноморието, Витоша, национален парк "Пирин" и няколко забавяния по други процедури като при решението на НС за проучване на нов пазар за добив на природен газ в "Генерал Тошево" и "Брезник".
Само заради забавено строителство за период от 5 години загубите на гориво при престой в задръстване в участъка "Бургас-Слънчев бряг" се оценяват на над 22 млн. лв. годишно.
"За 11 години загубата от подобни отлагания е около милион на ден. Пропуснатите ползи само при две години и половина са над милиард лева", посочи Станчев. Има загуби, които са свързани с цена на осъществени права на собственост, защото легитимните собственици са били ограничени със закон или заради включване на територия в обсега на програма "Натура", обясни той.
Над 22 000 са загубените работни места при забавяне от две години и половина, уточни Станчев.
Загубите за населението се отнасят до неосъществено потребление, фискални ефекти, частното осигуряване, пропуснати ползи от инвеститорите, като тези данни не включват закупена земя, която по-късно се оказва част от защитена територия. В планинските защитени територии загубите са по-малко - около 140 млн.
По екологично законодателство делата са около 60 000 годишно. След 2013 г. тези дела се увеличават с около 3-4 пъти. "Законодателството в България съответства на управлението на обществени ресурси", заяви Станчев.
Референдумите, според него, оспорват нещо, което е фиксирано в чл. 18 от Конституцията на РБ и са много особени казуси, като този в Крумовград, където през 2011 г. се стигна до местен референдум за бъдещето на златодобива. Исканията на протестиращите бяха за отмяна на правителственото решение да предостави концесията за разработване на находището край града.
В Нови Пазар съдебното решение забранява проучването на подземните недра.
Загубите за българската икономика поради природни бедствия или кризисни събития за 10 години са около милиард и 800 млн. лева, изчисляват от KC 2 ЕООД.
"Самите ние много повече си пречим, отколкото ни пречи природата да се развиваме", коментира Чобанов.
Красен Станчев обясни, че в последните години наблюдаваме намаляване на замърсителите на въздуха, на тежките метали в сравнение с 90-те години, водите са с по-добро качество, увеличени са горските площи, а само в Пирин горите са с 30 пъти повече в сравнение с последните десетилетия. 35% от територията на страната има статут на защитена територия, докато през 1995 г. тя е била едва 5%, увери икономистът.
"Има само две страни с повече защитени територии от България - Хърватия и Словения. 70% планински територии има Словения с около 200 лифта, а повечето ски зони са в непосредствена близост до защитена зона", допълни той.
В изследването не се отчитат данни за заявени инвестиционни намерения, както и лошо планиране на инвестиции и грешки на инвеститора.
halo
на 04.10.2018 в 22:43:39 #2Екоамбреаж = Екологичен Долен Ляв Пе*дал. :
Todorchev
на 04.10.2018 в 16:43:52 #1После ми обяснявайте, че зелените не са вредни за държавата. Ето нагледен пример как заради тях се харчат пари без никаква нужда. Пари, които могат да бъдат оползотворени доста по-разумно.