Парламентарната комисия по култура и медии е приела за разглеждане предложението на ВМРО за закон за фалшивите новини.
Въпросът за регулация срещу разпространението на фалшиви новини у нас бил обсъден на заседание на комисията. В хода на дискусията народните представители от другите политически партии, които са в медийната комисия, потвърдили интереса си към подобен закон, пишат от пресцентъра на ВМРО.
Комисията се ангажирала да работи по предложенията на воеводите. Членовете на комисията се обединили около идеята да се направи кръгла маса, на която проблемът да бъде поставен и пред институциите в страната.
По настояване на председателя на комисията Вежди Рашидов на обсъждането ще бъдат поканени и представителят на ВМРО в ЕП Ангел Джамбазки и комисарят по "Цифрова икономика и цифрово общество" в ЕК Мария Габриел.
Основните моменти в идейния проект на ВМРО:
Първо, от партията обясняват кои са създателите и разпространителите на фалшивите новини.
"Създателите на фалшивите новини можем условно да разделим в две групи. В първата група са онези сайтове, които са платени от хора с определена кауза и целят очернянето и оклеветяването на някого. Това са т.нар. "медийни бухалки", чрез които обикновено се разчистват политически сметки. Чрез тях за кратко време бързо се разпространява текст с невярно съдържание, който уврежда имиджа на някого. Такъв вид фалшиви новини се активират по поръчка и са платени.
Втората група са автори на фалшиви новини, които целят единствено многобройни "влизания" в сайтовете си и така печелят от реклама. Те обикновено използват шокиращи заглавия, които да привлекат внимание, а текстът в "новината" обикновено не носи заявената информация и почти винаги в края му е отбелязано, че написаното няма общо с действителността и е фикция на автора.
И двете групи сайтове въвеждат в заблуждение потребителите с цел формирането на печалба. Понякога тези подвеждащи сайтове работят и по двата начина."
По-натам, воеводите констатират, че в българското и европейското законодателство няма регулации, които да определят разликите между интернет платформа за информационен поток или "медии", както и всички останали сайтове - лични блогове, страници, сайтове за споделяне на информация и т.н.
"Оказва се, че сайт на голяма търговска марка вериги и сайт на реномирана и утвърдена медия подлежат на еднаква регулация - тоест никаква. Ето защо, първо се опитахме да направим някакъв модел, по който да отделим информационните сайтове от всички други в интернет пространството и да вкараме медиите под регулацията на СЕМ - органът, който по закон така или иначе е призван да регулира медийното съдържание. Оказва се, че това, което обединява всички медии - било то вестници, телевизии, радиа или интернет платформи, е възможността за сключване на договори за медийно отразяване на различни събития (например политическа реклама по време на избори), както и договори за търговска реклама. По този начин достигнахме до извода, че за да може да направим регулация на интернет медиите е добре да се създаде специален домейн поддържан от държавна институция, например ".media", в който домейн да се регистрират всички онези информационни платформи, които искат да се възползват от възможностите на медиите, а именно да сключват договори за медийно отразяване и реклама. По този начин всички, които са регистрирани в държавния медиен домейн, ще бъдат регулирани от СЕМ и, разбира се, ще търпят санкции при разпространяването на фалшиви новини."
Според ВМРО всички останали сайтове, които не попадат в тази графа, не трябва да подлежат на регулация.
"Въпреки това, както вече подчертахме, авторите на текстове в сайтове за фалшиви новини се движат по ръба на закона и чрез подвеждане печелят на гърба на обикновения потребител. Авторите и разпространителите на такова съдържание трябва да носят отговорност за това. В тези интернет платформи, обаче, липсва информация за авторските колективи, адрес за кореспонденция, лице за контакт и т.н. и деянията им остават безнаказани."
Решението на това от партията намерили в европейския регламент GDPR, според който за лични данни на потребителя се счита и IP адресът на устройството, от което се влиза във всеки интернет сайт.
"Това означава, че чрез промяна на Закона за личните данни, за да бъде имплементирана нормата на GDPR, трябва да се създаде текст, който да указва, че на всеки сайт със съдържание на български език трябва задължително да се упомене кой е администраторът на личните данни (когато нормата изисква такъв) или лице за контакт и адрес за кореспонденция с него."
С тези мерки всички сайтове щели да "излязат на светло". Благодарение на връзките към лицата за контакт, след разкриването на сайтове за фалшиви новини, въпросните лица ще могат да "носят съдебна отговорност по граждански ред за невярната и позоряща информация, която разпространява".
USD
CHF
EUR
GBP
