"Ако през XX век голямото предизвикателство беше битката за свободата на информацията, то днес битката идва от държави и мощни актьори, които злоупотребяват със свободата на информацията."
Това заяви медийният експерт и изследовател проф. Мария Нейкова, която откри конференция на тема "Дезинформация и фалшиви новини - българският контекст" в СУ.
Вече има много голям брой текстове, които са посветени на дезинформацията. Предприети са и редица стъпки за ограничаването на феномена, но те засега са далеч от целта, посочи Нейкова.
Дезинформацията се превърна в мощно оръжие.
По думите на експерта дезинформацията онлайн не е проблем само и единствено на журналистиката и журналистиката сама по себе си не може сама да се справи с този проблем.
Проблемът с дезинформацията онлайн е толкова актуален напоследък, благодарение на технологичния прогрес - днес вече всеки е медия, всеки е източник на информация. Възходът на социалните мрежи и огромният поток от информация, която се предава през тях, направиха дезинформацията толкова разпространена. В същото време това съвпадна с други значими събития в световен мащаб като провеждането на референдума за излизането на Великобритания от ЕС и президентските избори в САЩ от 2016 година, обясни експертът.
Проф. Мария Нейкова: "Дезинформацията води до силна поляризация в обществата. Засилва се популизмът и национализмът."
Проф. Нейкова подчерта, че към момента съществуват големи различия за дефиницията на дезинформацията. Тя поясни, че експертното общество засега се придържа най-вече към дефиницията, възприета от Експертната група на високо равнище на Европейската комисия за фалшивите новини.
Дезинформацията онлайн - това е явление, което включва разпространението на всички форми на невярна и неточна информация, която цели да причини умишлена вреда или печалба.
Дефиницията на термина не обхваща въпросите, които подлежат на регулация от националните законодателства и ЕС като клеветата, обидата, словото на омразата. Сатирата също не спада към тази група.
"Необходими са много повече, по-често осъществявани, по-детайлни и допълващи се изследвания на дезинформацията онлайн. Трябва да се привлекат и повече специалисти от различни сфери, включително психолози", каза в заключение проф. Нейкова.
Темата за баланса между защитата от дезинформацията и цензурата коментира медийният експерт проф. Нели Огнянова.
"Как да стане така, че да има намеса и хората да бъдат защитени от дезинформацията, от една страна, и ако може и доколкото е възможно, това да не е за сметка и с цената на смъртта на свободата на изразяване?"
Проф. Огнянова говори за прехода от "техноутопия" (хората бяха ентусиазирани от мрежата и възможностите, които тя предоставя - всеки човек е медия и разпространява съдържание, това засилва демократичния процес) към "технопаника".
По думите на експерта тази технопаника вече е налице - "... хората започват да си дават сметка, че доста слабо всъщност познават какво им се случва". Технопаниката често води до идея за засилен социален контрол.
Проф. Огнянова обясни, че вече в доста държави по света се предприемат мерки срещу фалшивите новини. Има голямо разнообразие на подходите за борба с дезинформацията, защото законодателите намират различни входове към проблема на база на различните политически контексти. Огнянова коментира и българския контекст.
"ВМРО вече имат заявка за законодателство срещу фалшивите новини", припомни професорът. По думите ѝ това не трябва да се неглижира, защото "те са част от по-голям субект, който е част от по-голям субект, който управлява".
Експертът обясни, че качествената журналистика и медийното ограмотяване на населението са изключително важни в борбата срещу феномена.
Като конкретни мерки са възприети два подхода - на регулацията и саморегулацията.
Къде обаче са рисковете и как да се намери балансът, така че това да не пречи на свободата на изразяване?
Подходът на регулацията са законодателни мерки, които се прилагат на държавно или наддържавно ниво. Тук обаче медийният експерт акцентира върху това, че регулацията е "нож с две остриета" - правителствата може да използват повода, за да засилят контрола си.
Проф. Нели Огнянова: "Ако се създават механизми, те започват да се използват по-широко. Ако се създават мерки срещу дезинформацията, може те да започнат да се използват за други цели като ограничаване на словото."
Подходът на саморегулацията е пазарът, бизнесът и медиите поемат нещата в свои ръце. Предприемат се мерки от съответните компании, които да ограничат разпространяването на фалшивите новини.
Проф. Огнянова обаче и тук подчерта минусите - това може да доведе до тежест за бизнеса, липса на компетентност, присвояване на контрола, непрозрачни алгоритми, непропорционални ограничения, много грешки и други.
Проф. Нели Огнянова: "Добра алтернатива ли е да връчиш контрола само на Facebook и YouTube?"
Експертът заключи, че дезинформацията не е проблем, чието решение може да се намери бързо.
По думите ѝ борбата с дезинформацията всъщност е само един инструмент, а проблемът е много по-дълбок.
"Дезинформацията е нещо повече - тя е симптом на нещо друго - на криза в комуникациите. Криза, която произтича от този глобален медиен преход. Голямата задача е да намерим нов модел, нова медийна екосистема, която да върши работа и хората да се информират", посочи проф. Огнянова.
В заключение Огнянова цитира съветника на експрезидента на САЩ Айра Магазинър: "Смирение е нужно. Смирението е важно качество за всеки, който работи за разработването на политики за интернет, като се има предвид неоткритата природа на терена."
Димитър Димитров от "Уикимедия" също взе участие в конференцията. Припомняме, Димитров е един от двамата българи, които са част от Експертната група на ЕК за фалшивите новини.
Според Димитров най-важната роля в работата на групата е било определянето на самия проблем и дефиницията на термина.
Експертите в групата срещнали най-големи трудности около дефиницията, защото сама по себе си лъжата не е незаконна. Следователно е трудно да се прецени дали фалшивите новини са незаконни по природа.
Критерият, по който експертите в групата са дефинирали феномена, е обществената вреда, която той носи със себе си - трябва умишлено да се търси вреда. В този смисъл сатиричните материали не се възприемат като фалшиви новини, въпреки че информацията сама по себе си е умишлено невярна. Случва се и журналисти да допускат грешки, които също подвеждат аудиторията, но те не го правят умишлено.
В събитието участват още проф. Димитър Вацов, д-р Ралица Ковачева, д-р Вяра Ангелова, д-р Жана Попова, д-р Цветелина Соколова, д-р Илия Вълков и Константин Павлов.
USD
CHF
EUR
GBP
ce
на 10.10.2018 в 17:22:33 #1Онлайн медиите имат възможност да намалят ефекта на дезинформацията която бълват мейнстрийм медиите И това е голям проблем.... Никой не иска истината и затова са всички опити да се спре или поне да се дискредитира