Какво очаква БСК от бъдещите ни евродепутати

Кандидатите за представители на България в Европейския парламент, принадлежащи към всички европейски политически партии, да се ангажират да работят за укрепване на европейската икономика, повишаване на привлекателността за инвестиции и конкурентоспособността на предприятията.

Такъв е призовавът на Българска стопанска камара (БСК) - съюз на българския бизнес, българският член на BusinessEurope - към бъдещите европдепутати. В своята позиция БСК са посочили няколко основни точки, на които българските евродепутати да обърнат внимание:

1. Увеличаване на конкурентоспособността и инвестиционната привлекателност на ЕС

От камарат посочват, че привлекателността на ЕС като инвестиционна дестинация намалява, като дават пример, че броят на инвестиционните проекти на зелено в ЕС е намалял с 15% между 2021 г. и 2022 г. в сравнение с 18% увеличение в САЩ.

Ето защо през следващия цикъл ЕС трябва да постави конкурентоспособността на преден план. Комбинацията от нерешени структурни слабости на Европейския съюз отпреди кризата, геополитическото напрежение, все по-фрагментирания свят, в който трети страни все по-малко желаят да следват регулаторния пример на ЕС, а многостранният ред, основан на правила, е поставен под въпрос, създават условия за перфектна буря, пишат от БСК.

60% от бизнеса вече иска да сме в еврозоната

67% от работодателите предвиждат увеличение на заплатите догодина

2. Индустриална стратегия за зелен преход

Представителите на България в Европейския парламент трябва да защитават интересите на гражданите и на бизнеса, като работят за приоритизиране на прагматичния подход при изготвяне на регулаторната рамка на Съюза, базирана на доказателства и добри практики, а не безрезервно следване на амбициозни цели, катекорични са от Българската стопанска камара.

Те подчертават, че Европейският зелен пакт беше оповестен като новата стратегия за растеж на ЕС. В продължение на пет години ЕС се съсредоточаваше върху регулирането на зеления и дигитален преход, очаквайки останалата част от света да последва примера му. В новия политически мандат трябва да се преосмисли амбициозните си цели и да гарантира, че реализацията на двойния преход действително води до икономически растеж, а не до свръхрегулация.

3. Ефективно функциониране на Единния европейски пазар

Тук БСК акцентира върху еврозоната и сухопътния Шенген като основни приоритети, за да могат българските комапнии да се възползват от Единния Европейски пазар. Посочва се, че България е географски отдалечена от сърцето на Европа и всички допълнителни изисквания представляват допълнителна бариера пред конкурентоспособността на бизнеса.

Работодателите разделени за Шенген по въздух и море

Според АИКБ Шенген само по суша е провал, според БСК - пробив

4. Подкрепящи условия за дигитална трансформация

Цифровата икономика е основен инструмент за разгръщане на пълния потенциал на единния пазар. Дигиталната трансформация на европейската икономика и овластяването на местните общности като двигатели на икономическия растеж изискват значителни инвестиции в инфраструктура и цифрови умения. Технологии като 5G (6G в бъдеще), интернет на нещата, web3.0, периферни изчисления в облак (edge-cloud computing) и изкуствения интелект ще създадат изцяло нови икономически възможности. Европа трябва да създаде благоприятна среда за цифрови иновации.

5. Адекватност на регулирането на новите технологии

Справянето с несъответствието между бързия напредък на технологиите и тяхното правно регулиране е необходимо, за да се гарантират поверителността и защитата на правата на потребителите, киберсигурността, честната конкуренция и етичното използване на нововъзникващи технологии като, например, изкуствен интелект и биотехнологии, от гледна точка на тяхното въздействие върху икономиката, обществото и индивидуалните права. В същото време, регулирането на технологиите не трябва да се превръща в самоцел и да води до свръхрегулации и ограничения, които да еволюират в пречки за иновациите и създават препятствия пред развитието и конкурентоспособността на най-иновативните европейски предприятия.

6. Намаляване на регулаторната тежест върху компаниите

Европейският парламент, съвместно с останалите институции на ЕС и държавите членки ще трябва да намалят регулаторните пречки пред инвестициите, производството и комерсиализацията на иновациите в Европа.

7. Социална политика на ЕС

За да се увеличи конкурентоспособността, държавите-членки трябва да проведат структурни реформи, които повишават равнищата на заетост и достъпа до умения и работна ръка, да създадат условия за гъвкавост на пазарите на труда. Това е основна предпоставка за гарантиране на устойчивостта на системите за социална закрила.

Бизнесът настоява за изготвяне на индустриална стратегия до 2050 г.

Липсва стремеж за достигане на големи глобални икономики, смята евродепутатът Радан Кънев

8. Справяне с недостига на работна ръка и несъответствията в уменията

Недостигът на работна ръка и несъответствие на уменията имат значително отрицателно въздействие върху предприятията и обществото. Ако не бъдат преодолени, те ще намалят икономическата активност и ще отслабят нашата конкурентоспособност.

БСК изтъква, че през следващия политически цикъл, ЕС трябва да се преориентира от нови регулации в областта на социалната политика към мерки, насочени към справяне с недостига на работна ръка, в т.ч. общи решения за признаване на квалификациите и действия за премахване на пречките пред свободното движение, както и за привлекателността на Европа като място за инвестиции, със силен акцент върху професионалното обучение.

9. Устойчивост на публичните финанси

Членовете на Българската стопанска камара искат активно взаимодействие между тях и представителите на България в ЕП.

Те смятат, че има голям резерв и неизползван потенциал за доближаване на европейските процеси по-близо до българския бизнес. Това би позволило вземането на по-информирани решения от нашите представители в ЕП, от една страна, и по-активно участие и намаляване наевроскептицизма сред част от българските предприятия и обществото, от друга.

Управителният съвет на БСК декларира общата си позиция за пълноценно и ефективно взаимодействие с избраните национални представители в ЕП, включително чрез:

• регулярни срещи с членовете на БСК (напр., два пъти годишно) по ключови за бизнеса законодателни досиета още от началото на следващия политически мандат
• организиране на широки обсъждания по законодателни инициативи в основните области на политики;
• консултации по становища и предложения на политическите групи, представени в ЕП, вкл. с отговорни представители и експерти на BUSSINESSEUROPE - най-влиятелната бизнес и работодателска европейска организация, чиито единствен член от българска страна е БСК;
• ангажиране на българските представители като докладчици в комисиите на ЕП по законодателни проекти, от значение за българския бизнес и браншови организации;
• осъществяване на активна директна връзка от страна на представителите в ЕП със съответния бранш, засегнат от законопроекта, и консултиране на браншовите сдружения на национално и европейско ниво при изготвяне на мерките, които го регулират;

Цялата позиция на Българската стопанска камара може да се прочете на техния сайт. 

Без изненада, но и без съгласие за 933 лв. минимална заплата от 2024 г.

На извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество