60% от бизнеса вече иска да сме в еврозоната

И през тази година преобладават негативните оценки на състоянието на бизнес климата у нас. Това показва традиционното онлайн допитване на Българската стопанска камара до членовете си, проведено в периода 10 ноември - 10 декември 2023 г. сред 784 микро-, малки, средни и големи предприятия от страната.

Подобряване на бизнес климата отчитат едва 14% от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите - 22%.

Констатира се, че фирмите бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г. Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през тази година се увеличават в 71% от фирмите.

Респондентите посочват като най-големи пречки пред бизнеса липсата на работна ръка (75%), бюрокрацията, регулаторната тежест (62%) и често променящата се нормативна уредба (61%). Следват корупцията (59%), неефективната съдебна система (41%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчният брой административни електронни услуги (43%). Всеки трети анкетиран (31%) откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти (25%) проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата.

По отношение на работната ръка БСК отбелязва, че след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на изпълнителски състав и тесни специалисти, и в по-малка степен на административен и ръководен персонал. През 2023 г. сериозно нараства и търсенето на общи работници.

Все повече анкетирани одобряват присъединяването на България към еврозоната (60% през 2023 г. спрямо 47% през 2021 г.) и сериозно намаляват отговорите "не мога да преценя" (от 27% през 2021 г. на 13% през 2023 г.), което показва повишаване на степента на информираност по темата.

България в еврозоната - не дали, а кога

Напролет става ясно дали покриваме критериите за членство

50% от анкетираните виждат своето място сред проектите по НПВУ. Това е тройно повече спрямо 2021 г., когато едва 17% са отговорили, че някой от проектите по НПВУ би могъл да подкрепи дейността на компаниите им.

Между 30 и 40% от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 г. - в първия случай след финансовата криза от 2009-2010 г., а във втория - заради COVID кризата. През 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко (31%), но той бързо беше попарен от реалностите през 2022 и 2023 г., и в тазгодишното ни проучване отново преобладават песимистите - 43%, посочват от БСК.

Повечето респонденти смятат за рискове пред развитието на икономиката ни очакваният ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда. 67% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 56%, като се отчита известно влошаване на очакванията спрямо тези от края на миналата година.

Заради очаквано покачване на цените догодина и по-конкретно - на цената на труда, 67% от работодателите включват в плановете си ръст на възнагражденията.

Влизането в еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика

Това сочи доклада на Съвета за икономически анализи

44% от анкетираните планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%).

32% от участниците в проучването пък ще търсят нови пазари, а други 30% планират да увеличат инвестициите си в нови мощности.

Сред приоритетите на 44% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 30% възнамеряват да открият нови работни места.

44% от анкетираните имат планове да търсят начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите, 14% вече са инвестирали в тази посока, но 34% не си поставят подобни приоритети. 8% пък се въздържат поради липса на финансов ресурс.

Повечето от участниците в проучването планират да инвестират в цифрови технологии или вече са го направили, като едва 1/3 от анкетираните смятат, че нямат нужда от дигитализация на производствените процеси. Най-големите пречки пред дигитализацията са липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции (47%), достатъчно финансов ресурс (32%) и недостатъчната информация за най-добри налични технологии (19%).