България в еврозоната - не дали, а кога

Влизането на България в еврозоната е в интерес не само на страната ни, но и на еврозоната и Европейския съюз. Това стана ясно от думите на еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони пред Нова телевизия.

Той уточни, че критериите за приемане се основават върху конвергенцията на четири различни елемента - обменният курс, размерът на лихвения процент, състоянието на фиска и инфлацията.

България се справя много добре с три от тези четири елемента и ние очакваме следващата пролет да измерим в каква степен инфлацията в България съвпада с очакванията на европейската зона, което е последният елемент, който България трябва да изпълни, отбеляза Джентилони.

Относно мнението на финансови експерти у нас, че България няма да може да изпълни критерия за инфлацията, еврокомисарят заяви, че никой сега не може да изключи или да бъде сигурен по този въпрос.

"Нека да видим какво ще е развитието за България и дали това предизвикателство ще бъде преборено през пролетта. При всички случаи ще бъде постигнато. Ние не обсъждаме дали България ще влезе, или няма да влезе в еврозоната. България ще влезе в еврозоната. Първи януари следващата година е част от резултата за критерия с инфлацията за следващата пролет. Никой не е наясно какво ще се случи", подчерта той.

Влизането в еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика

Това сочи доклада на Съвета за икономически анализи

По негови думи недостатъците, които са се наблюдавали в някои страни след влизане в еврозоната заради промяната на валутата, са много по-малко за България, защото обменният курс вече е ясен. "Вие не сте изправени пред риска от инфлация след въвеждането на валутата. Това в общи линии е много добра новина и за България, и за Европейския съюз и смятам, че ние трябва да подкрепим този процес", посочи Джентилони.

Относно опасенията на много българи, че след влизане в еврозоната всичко ще поскъпне, той отбеляза, че в балтийските страни не се наблюдава увеличаване на инфлацията. Освен това България била по-подготвена от тези страни, защото от дълго време тя е част от банков съюз. Според него процесът за смяна на валутата ще бъде много по-лесен в България, отколкото е бил в други източноевропейски държави и тревогите за високата инфлация са абсолютно необосновани.

Джентилони изрази мнение, че ако все пак България не се справи с инфлацията, Европейския съюз не би направил изключение за страната ни.

Сериозни промени в законите във връзка с Еврозоната

БНБ обяви официално, че е получила становище от ЕЦБ по проектозакона за изменение на Закона за платежните услуги и платежните системи

"Това е процес, основаващ се на правила, и съм напълно уверен във факта, че България ще изпълни изискванията за стабилност на цените. Единствената въпросителна е дали България ще успее да покрие критериите още през пролетта или по-късно - няколко месеца по-късно или след година", коментира той. По негови думи това няма да промени фундаментално уравнението. Нека да се надяваме, че предизвикателството да бъде постигнат критерият през пролетта все още може да бъде постигнато, допълни еврокомисарят.

Той заяви, че Европейската комисия подкрепя очакванията на Румъния и на България да влязат в Шенген. Този въпрос обаче бил съвсем различен от присъединяването към еврото. "Там има система, основаваща се на правила, ако постигнете конвергенция, влизате в еврозоната, когато я постигнете, влизате в еврозоната. Но по отношение на Шенген разбирам разочарованието на българското общество, тъй като тази история вече продължава твърде много години", призна Джентилони.

Еврокомисарят посочи, че по отношение на дълговете, дефицита и разходите българският бюджет е съвсем в линия с европейските препоръки и очаквания, също и във връзка с влизането в еврозоната.

Колко големи са бонусите от евентуалното влизане на България в Еврозоната

За един несъстоял се дебат, а и доклад

"Процесът на увеличаване на стойността на брутния вътрешен продукт на глава от населението, или с други думи колко богати са българите след приемането на България в Европейския съюз досега, този показател се е увеличил невероятно. Когато България влезе в Европейския съюз, брутният вътрешен продукт на глава от населението беше 40% от средното за европейския съюз. Сега този процент е 67% от средния за Съюза. Тази разлика между средния БВП на глава от населението за българските граждани и средния за европейските граждани все още не е преодоляна. Такава разлика съществува, но тя намаля драматично в последните 17 години. Други страни запазиха стабилността си, да, те са по-богати, но със сигурност те не са увеличили стойността на брутния вътрешен продукт, нито богатството си по начина, по който България е направила. България има да извърви още път, защото 67% от средното не е достатъчно", коментира той.

Според него в близко бъдеще страната ни може да се доближи до средното за ЕС.