Присъединяването на България към еврозоната не би представлявало сериозна промяна за българската икономика. Освен това българската банкова система вече е под надзора на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това показва докладът на Съвета за икономически анализи за ефектите от приемането на единната европейска валута.
Съветът посочва, че членството в еврозоната би донесло на България някои допълнителни предимства, като по-лесно управление на ликвидността на българските публични финанси и намалени транзакционни разходи при търговията. Освен това България би станала част от официалния процес на вземане на решения относно паричната политика и банковия надзор.
Според доклада, за да бъдат извлечени максимални ползи от присъединяването към еврозоната, е необходимо фокусиране върху няколко икономически приоритета. Това са прилагането на политиките, използвани от други източноевропейски страни за адаптиране на обществото към новата валута, непрестанно наблюдение на кредитните потоци и провеждане на консервативна фискална политика.
Присъединяването към еврозоната би имало ограничено въздействие върху лихвените проценти. Въпреки това е важно да бъде продължена традицията на фискална политика в съответствие с договорите на ЕС, за да бъдат избегнати рискове за доверието в публичните финанси на страната, подчертава Съвета за икономически анализи.
В доклада се посочва още, че за да се присъедини към еврозоната България трябва да отговаря на критериите от Маастрихт - инфлация, не по-голяма от 1.5% спрямо държавите с най-ниска инфлация в еврозоната, устойчиви публични финанси (дефицит до 3%), трайност на конвергенцията и стабилност на валутния курс.
България до голяма степен изпълнява формалните критерии за присъединяване към еврозоната, с изключение на критерия за ценова стабилност. Този критерий ще бъде трудно изпълнен преди конвергентния доклад през 2024 г., посочва Съвета за икономически анализи.
Въпросният критерий е предназначен за периоди с относително ниска инфлация, тъй като максималното отклонение от 1,5 пр.п. е абсолютно, а не относително. В настоящия период на относително висока инфлация в еврозоната и много по-големи от обичайните разлики в темповете на инфлация между държавите с най-ниски и най-високи показатели това изискване би означавало, че инфлацията в България в момента би трябвало да бъде с около 50% по-ниска от средната инфлация в еврозоната.
От доклада става ясно още, че въвеждането на еврото у нас няма да доведе до сериозен ръст на инфлацията, въпреки че се очаква да има еднократни увеличения на някои продукти и покачване на цените в сферата на услугите.
Припомняме, че първоначалната цел бе България да влезе в еврозоната от 1 януари 2024 г. Служебният кабинет обаче се отказа от тази идея, заради неизпълнение на изискванията. Новата потенциална дата, оповестена от заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис е 01.01.2025 г. Правителствата впрегнаха усилията си в тази посока, като приеха бюджет с до 3% дефицит. Инфлацията на годишна база обаче продължава да бъде висока. Политическа партия Възраждане събра над 600 000 подписа за провеждане на референдум за запазване на българския лев като национална валута. Референдумът обаче бе отхвърелн от НС. Възраждане обжалва това решение в Конституционния съд.
USD
CHF
EUR
GBP
