Какво стои зад енергийния завой на България?

Посещението на българския президент Румен Радев, вклинен между срещите на руския президент Владимир Путин и германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон, не предизвиква ентусиазъм сред московските анализатори. Въпросът не е само в различни политически и икономически категории на тези европейските политици, но и в разочарованието в действията на българската страна по въпросите за енергийно сътрудничество с Русия. В крайна сметка София погреба проекта за газопровода "Южен поток" през 2009 г., на който Москва възлагаше сериозни надежди, пише в своя статия "Независимая газета".

Спомнете си колко чудесно започна всичко. Успешното посещение на Владимир Путин в България преди 10 години засили интереса към проекта "Южен поток". Беше подписано споразумение с България. Опонентите на проекта, както и сега, са Европейската комисия и Украйна. Първата се страхува от увеличаваща се зависимост от Русия, а втората, че ще се намали доставката на руски газ през украинска газопреносна система. В тези 10 години длъжностните лица в Брюксел се промениха и украинското ръководство се промени, но въпросът сякаш остава отворен.

Едва сега, вместо "Южен поток", се появява "Северен поток-2". Машината на времето спря в полет, променени са само фигурите от събитията преди 10 години, и то не всички. В крайна сметка проектът "Южен поток" бе погребан от българския премиер Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. Борисов дойде на власт през 2009 г., започна да се отказва от съвместни проекти с Русия, като обясни, че те заплашват българската природа, суверенитета и цивилизационния избор настраната. Въпреки че в действителност, според експерти от московския Карнеги център, България демонстрира европейската солидарност с надеждата, че ЕС в отговор ще помогне на проблемите им с газа.

Борисов учуден: Радев обсъжда с Русия АЕЦ "Белене", а протестират срещу мен

Министрите да не влизат в крайности за успеха на Българското председателство

Няколко години Борисов обсъжда с европейските лидери газовият хъб "Балкан" - голям дистрибуционен център по българското крайбрежие, където би трябвало да се стича газ от всякакви доставчици. Идеята е наричана обещаваща, но България все още не е получила помощ за нейното изпълнение.

И днес Борисов, заедно със своята партия, отново е начело на страната. Но неговият възглед за енергийното бъдеще се промени. 

В началото на 2017 г. България смени президента си, на мястото на твърдия евроатлантист Росен Плевнелиев застава благосклонния генерал Румен Радев. През пролетта на 2017 г. е актуализирано и правителството, министър-председателят Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ са на власт, но техни партньори в управляващата коалиция стават консервативни националисти, някои от тях дори признават Крим за руски.

Разбира се, вътрешната политическа ситуация играе определена роля, но и това не е просто случайност. Не е случайна и промяната в курса по енергийните въпроси, а и не само по енергийните въпроси.

България не подкрепи инициативата на Румъния в Черно море, за създаване на постоянна флотилия на НАТО и не отзова руски дипломати след опита за отравяне на Скрипал в Обединеното кралство. Закупуването на нови изтребители от съюзниците от НАТО е забавено, но са възобновени преговорите с Москва за ремонт на МиГ-овете.

Вероятно можем да говорим за известното разочарование на българските политици в сътрудничество им с ЕС и НАТО. Както коментира московския Карнеги център и българското общество, и българският политически елит са разочаровани, че те честно и старателно следват всяко изискване на евро-атлантическата солидарност, режейки и връзките си с Русия, но не получават никакво възнаграждение от Запада за това свое отговорно поведение. Напротив, София остава сама, с прекъснати договори, международен арбитраж и изплащане на обезщетения.

Обновена

Румен Радев изпрати Борисов при Путин

В официалното съобщение на сайта на руския президент няма потвърждение

Когато през 2012 г., правителството на Борисов отказа съвместното изграждане на АЕЦ "Белене" с Русия, проектът вече беше в доста напреднал стадий, а очевидно в София очакваха американската "Уетингхаус" да им помогне с преместването на руските реактори в другата българска атомна електроцентрала - "Козлодуй". Американците обаче не проявиха особен интерес към проекта и двата реактора все още са проблем за българското правителство. През 2016 г. реакторите бяха готови и трябваше да бъдат взети от Русия срещу заплащане от 620 милиона евро. За всеки ден престой се начисляваха по 162 хил. евро.

България се опита да продаде реакторите на Иран, но не се получи. В резултат на това, реакторите сега се съхраняват в България и не е съвсем ясно къде ще ги поставят, а съхранението е скъпо. Така и не срещнаха интерес от страна на Брюксел към проект за балканска АЕЦ, а и пари за това никой не им дава.

Най-вероятно разочарованието е само част от всичко описано до момента. Основното е постепенната промяна в баланса на силите, пример за това са промените в американската политика по света. Русия повече или по-малко успешно се противопоставя на наложените санкции. Между Европа и Съединените щати има значително разделение за външната търговия и двата световни икономически центъра всъщност са на ръба на търговска война.

С други думи, светът става многополюсен и при тези условия европейските политици започват да мислят повече за интересите на собствените си държави. Малко вероятно е това да доведе до срив в ЕС или НАТО, но както показва и визитата на Румен Радев - има центробежни тенденции.

Радев бе подгряваща група за голямото шоу на Борисов в Русия, ласкае го Атанасова

Радев извади отношенията ни с Русия от "ледников период" според Крум Зарков