От заседанието на КСНС трябваше да се отправи послание, включително и към българското общество към каква отбрана ще се стреми България, какви военни способности ще изгражда.
Това заяви пред БНР Йордан Божилов - председател на Софийския форум за сигурност ден след първото заседание на КСНС за 2018-та година. Темата на вчерашното обсъждане бе нашето европредседателство.
Той поясни, че трябва да бъде изяснено дали армията ще е само при военни действия или както виждаме вече армията участва съвместно с МВР в охраната на границата, в антитерористични дейности, включително в залавяне на опасни престъпници.
След заседанието президентът Румен Радев обяви, че са обсъдени ролята и ангажиментите на страната ни в общата отбрана на ЕС. Отчетен е значителен напредък в сферата на сигурността в европолитиките. Председателството на ЕС е голяма отговорност, но предоставя и значителни възможности за Република България, отчете президентът.
Според Божилов, темата за участието на армията в различни дейности все още не е намерила решение и тепърва ще се дискутира.
Този КСНС не произведе някакви новини, освен тази, че представителите на различните партии са се обединили около няколко ключови послания. Те са - България трябва да работи активно за европейската отбрана, че трябва да се направят дългосрочни планове за модернизацията на армията и че трябва да работим за интегрирането на Западните Балкани.
Според Божилов в становището на Консултативния съвет няма конкретиката, която бихме очаквали - към каква точно европейска отбрана България ще се стреми и ще отстоява.
Според Божилов, интересът е да се развива една силна и всеобхватна европейска отбрана. Страната ни е на границата на ЕС и на практика изпитваме най-сериозно съчетание на рискове и заплахи, поясни той.
Не е решен основният въпрос за целите на отбраната, смята Йордан Божилов. Той може да бъде решен, само когато бъде решен въпросът за бъдещето на ЕС като цяло, към какъв Съюз ще се стреми Европа и отделните държави, поясни Божилов.
От Софийския форум за сигурност очакват интересът на България да бъде определен при съвместно обсъждане от представители на институциите, на бизнеса, на БАН и различните университети. Без такова обединение, ние няма да можем да участваме в процесите на изграждане на европейски способности по приетите вече документи, каза още Божилов.