"Държавата функционира под институциите и под правилата." Това посочи председателят на Асоциация "Прозрачност без граници" Огнян Минчев като основна причина за пропадането на България на дъното в доклад за възприятие на корупцията.
Минчев е категоричен, че няма невинни партии или невинни политически фигури.
Според него няма нужда от промяна на политическата ни система, защото като институционална конструкция тя е нормална.
По думите му основният проблем е заобикалянето на институциите. Това е и причината да сме на дъното в доклад за възприятие на корупцията, според Огнян Минчев
Ваня Нушева от асоциацията подчерта, че държави като Естония, Словения, Полша, Чехия, Литва, Латвия и др. са лидери в противодействие на корупцията, тъй като там има успешни реформи.
Тя даде като пример Естония и Чехия, като отбеляза, че при тях основната причина за високия индекс на възприятие на корупцията, е електронното управление и ефективността и прозрачността на институциите.
Направено бе и уточнение, че формирането на индекса за възприятие на корупцията е комплексно на базата на 10 изследвания за България.
Според Нушева България, Сърбия и Румъния са държавите, които онагледяват тенденцията за практически застой в борбата с корупцията.
По думите на Катя Христова, България се намира в застой на своите антикорупционни реформи, тъй като липсва основната крачка за покачване на индекса - преминаването в режим на електронно управление.
Индексът за възприятие на корупцията е създаден през 1995 г, като той измерва административната и политическата корупцията в страната.
Според представителите на асоциацията е много важно да се прави разграничение между възприятие и усещане на корупция.
Припомняме, че по-рано днес стана ясно, че България се намира на дъното по Индекса на възприятие за корупция. Страната ни е с 42 точки, следвана от Гърция и Унгария.
Според доклада Унгария и Малта имат най-рязък спад в резултатите си през последните години.
Румъния (47), и България (42), които падат с една точка в индекса от миналата година, понастоящем са под наблюдение от Механизма за проверка на сътрудничеството на ЕС, който следи дали двете страни отговарят на антикорупционната политика и ангажиментите за съдебна реформа, които те поеха, когато станаха членове на ЕС.