Дълъг, но твърде общ списък с пожелания е представеният от правителството План за възстановяване и устойчивост, който страната разработва в рамките на новия Инструмент за възстановяване и устойчивост на ЕС. Това е становището на новосъздадената партия "Републиканци за България", водена от досегашният втори в партия ГЕРБ - Цветан Цветанов.

Планът е по-скоро илюстрация на липсата на цялостна концепция и дългосрочна визия на правителството за развитието на страната през следващите години. Той ни показва, че ще се работи фрагментирано, "на парче", без конкретика във важните сектори, но с ясна идея при разходването на средства за саниране, пътища и инфраструктура. Фокусът не е поставен върху стратегическите проблеми, върху проблемите на хората, върху усвояването на потенциалите и сравнителните предимства на страната и регионите, които я формират, гласи позицията на републиканците на Цветанов.

В списъка са изброени твърде много общи категории, озаглавени "Свързана България", "Зелена България", "Иновативна България". Те звучат по-скоро като част от рекламна кампания на голяма корпорация, а не като основополагащ стратегически документ, се казва в позицията.

От партията на Цветанов изброяват няколко условия, за успеха на подобен документ. Според тях, той трябва да показва конкретни проблеми в страната, да помага за усвояването на конкретни сравнителни предимства, потенциали и ресурси, които са в състояние да генерират растеж и да дадат възможност страната и регионите да се развиват балансирано и устойчиво.

Драгомир Стойнев иска Планът за възстановяване и устойчивост да мине през парламента

Драгомир Стойнев иска Планът за възстановяване и устойчивост да мине през парламента

Смятам, че това е национално отговорен подход

"Да има ясен фокус и конкретни териториални измерения! Твърде дълго се работеше за достигането на днешното дисбаланасирано развитие на регионите на страната", пишат от партията на Цветанов, който до преди месеци беше в управлението на партия ГЕРБ, а след отстраняването му от поста на втори в партията, той я напусна на 17 юни 2020 г.

Да поставя в центъра на този фокус човека, неговите желания и потребности, защото План за възстановяване и устойчивост се прави за хората, а не за териториите, магистралите, санираните сгради, пишат от Цветановата формация. Според тях в плана няма конкретни ангажименти за реформи в засегнатите сектори, но не липсват общи твърдения.

С документа се изяснява, че ще се стремим към "различни Българии"- свързани, зелени, иновативни, но няма ясна визия каква ще бъде реалната България, липсва анализ и приоритети, които да казват защо точно в "тези Българии" ще се инвестира, в какво ще се инвестира, къде ще се инвестира и какво ще се постигне с това.

За обявения приоритет образование, наука и иновации в плана става ясно, че ще се инвестира основно в материална база и инфраструктура. "Това няма как да бъде продуктивен подход, защото образованието, науката и иновациите се правят преди всичко от хора и за хора, в които трябва да се инвестира", пише в позицията.

Различното качество на образование в различните части на страната ще допринесе за още по-големи диспаритети в развитието на отделните региони в бъдеще, се казва в позицията.

Каквато и инфраструктура да се създава, същата едва ли ще бъде ефективна, ако ги няма хората, които могат да я използват, пише в позицията.

Големият ресурс за Държаваната агенция "Наука и иновации" - над 410 млн. лв. не е обоснован за какво ще се харчи. Това не е обикновен сектор, той се отличава с голяма инерционност във времето. Инвестицията днес, ще се възвърне с хоризонт 15-20 и повече години, се казва в позицията на Републиканците за България.

Предвидените над 1 млрд. лв. инвестиции в Държавните железници не показват, че вече 30 години, ние се опитваме да използваме ЖП мрежа, създадена да обслужва не хората, а една отдавна несъществуваща социалистическа икономика. Според експертите на Цветанов са нужни инвестиции в крайградските и регионални ЖП връзки, тези които качествено ще обслужват градските агломерации и регионите около тях

Огромните средства за дигитализация, електронно правосъдие, електронно правителство говорят за предстоящи много обществени поръчки.

"Зелената България" се разбира от Правителството като "саниране на сгради", а не като устойчиво развиваща се страна, в която опазването на природната среда и по-добрите условия за живот на хората са в хармоничен баланс.

Той е ориентиран към енергийна ефективност на сгради, а не към активни мерки за трансформация на икономиката в посока устойчивост, ефективно използване на ресурсите и декарбонизация! Липсва сериозен фокус по отношение на адаптацията ни към климатичните промени, няма дефинирани мерки за ресурсна ефективност и опазване на околната среда, няма разбиране за правилно прилагане на екосистемния подход!

Санирането с 3 млрд. лв. не е "Зелена България", пишат от партията на Цветанов. Очевидно "санирането на сгради" е най-лесно (и изгодно) да се приложи, но това не е "Зелена България", това е "Санираща се България".

Ще се отделят 750 млн. лв. за здравеопазване, отново без ясен фокус и без реформи. За сметка на това очевидно е много важно да се модернизира "Медицинският институт на МВР". Териториалната система на здравеопазването в страната е изключително неефективна, осигурява дисбаланс в количеството и качеството на предлаганите здравни услуги, а населението има крайно несправедлив достъп до тях. И няма нито един предвиден лев за реформирането и оптимизацията на тази система, се казва в позицията.

За Дигитално земеделие са предвидени 102 млн. лв. за разработване на цялостна електронна информационна система в земеделието. Споменава се за цифровизация на земеделските стопанства, чрез предоставяне на ваучери за внедряване на системи за прецизно земеделие, както и изграждане на мрежа за комуникация от сензори и модул за управление на данните.

Големият проблем тук е, че не е ясно определено, каква част от бюджета е предвидена само за електронната информационна система и каква е стойността само за цифровизацията на стопанствата, каква е собствеността на системата. Не е ясно дефинирана идеята за цифровизацията на стопанствата чрез ваучери. Предвижда се създаването на мрежа от сензори и модул за управление на данните, като отново не е ясно определена собствеността на тези сензори. Териториалният обхват на мрежата не е упоменат. Няма яснота за цената на ползването на данните от страна на земеделските производители, се казва в становището на партията на Цветанов.

Едва сега в тази позиция се споменава, че не следва получаването на субсидия без производство да се превръща в доход, най-малкото в професия. В плана липсват основни елементи за развитието на интелигентен, устойчив и диверсифициран сектор на селското стопанство, който да гарантира продоволствената сигурност на населението, критикуват от новата партия документа на управляващите. Според тях трябва да има реформа и анализ на ниския процент на усвояване на средствата чрез финансовите инструменти на Общата селскостопанска политика (ОСП).

Предвидените инвестиции от 848 млн. лв. в хидромелиоративната инфраструктура на страната са изключително важна стъпка, но отново без анализ по отношение на производствени площи, видове производства и брой на земеделските производители, които ще бъдат обхванати. Отсъства политиката в планинските райони на България, които са 52 422 km2 (47,2% от територията на страната). Това означава, че заемат приблизително половината от територията ѝ. Общините, в които присъстват землища, които се дефинират като необлагодетелствани, са 144 и включват 1 697 населени места, в които е съсредоточено 33,4% от населението или 2 338 615 души, се казва в документа.