Отиде си президентът Желю Желев

Почина първият демократично избран президент на България Желю Желев, съобщиха близки до семейството му, потвърдиха от прессекретариата на президентството.

По-късно с минута мълчание парламентът почете кончината на президента Желев.

"Той беше образец за гражданско интелектуално достойнство, безкомпромисно предан на свободата и демокрацията", изтъкна парламентарният шеф Цецка Цачева. Приносът на Желю Желев за демократичния напредък и европейския път на България винаги ще бъде помнен и почитан от обществото ни, посочи още тя.

„С дълбока покруса научих за кончината на големия българин, политик, държавник и човек д-р Желю Желев - тежка загуба за България и за световната демократична общност!". Това се казва в съболезнователното писмо на държавния глава Росен Плевнелиев до близките на президента д-р Желю Желев.

„С живота си и с делото си д-р Желю Желев зададе посоката, която продължаваме да следваме и днес - на държава и народ, които вървят все по-уверено по единствения възможен път на българите - за изграждане на демокрация от европейски тип, за човешки права и свободи. Ще помним д-р Желев с несломимия му и борбен дух в защита на ценностите на демокрацията и хуманизма. Първият демократично избран президент на България е символ на мирния преход, на толерантността и на търсенето на национално съгласие, за да имаме всички ние, като българи и европейци, своето достойно бъдеще.", написа президентът Плевнелиев,  изказвайки съболезнования на близките на д-р Желев.

Съболезнователна книга в памет на покойния президент на България д-р Желю Желев ще бъде открита утре, 31 януари, в сградата на Администрацията на президента. Книгата за съболезнования ще бъде изложена при Парадния вход (Гвардейски вход) на сградата на бул. „Дондуков" 2 в София от 09.30 часа до 19.30 часа.

В деня на национален траур, 1 февруари, съболезнователната книга ще бъде отворена за граждани от 12.00 часа по време на поклонението пред паметта на д-р Желю Желев в Патриаршеския храм „Свети Александър Невски".

Д-р Желев е президент на България в периода 1990-1997 г.

Роден е на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в Софийския университет "Климент Охридски" през 1958 г.

От 1961 г. до 1964 г. е редовен аспирант във философския факултет на СУ. Член е на БКП, но е изключен през 1965 г. По политически и идеологически причини остава без работа до 1972 г. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция "Култура и личност" в института. Защитава докторска дисертация през 1988 г. През 1982 г. излиза книгата му "Фашизмът", която е забранена и спряна от разпространение, но е преведена на 10 езика.

През 1988 г. създава полулегалния Съюз за гласност и преустройство. До 10 ноември 1989 г. д-р Желю Желев е един от най-изявените дисиденти в България и е обект на преследвания.

След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той е един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв негов лидер.

След първите демократични избори през юни 1990 г. става депутат в 7-то Велико народно събрание. На 1 август 1990 г. е избран от ВНС за президент на България.
През януари 1992 г. д-р Желю Желев става първият президент на България, избран демократично след свободни избори. Заема този пост до 1997 г.

През есента на 1996 г. д-р Желю Желев губи предварителните избори на СДС за президент от Петър Стоянов.

На парламентарните избори през април 1997 г. се явява неуспешно със създадената от него партия Либерална алтернатива.

През лятото на 1992 г. дава пресконференция в резиденция "Бояна", останала в историята под кодовото име „Боянските ливади", на която критикува остро правителството на Филип Димитров, след което отношенията му със СДС се обтягат. Вероятно поради това СДС решава да направи предварителни избори за номиниране на кандидат за президент.

През годините е много критикуван от твърдолинейните антикомустически среди, че е признал като лидер на СДС първите демократични избори през юни 1990-а, тъй като според много данни и факти те са били изключително манипулирани и оттам резултатите са нелегитимни. Припомняме, тези избори са спечелени от БСП.

След приключването на президентския му мандат през януари 1997 г. той основава Фондация "Д-р Желю Желев", чиято цел е възпитание на младежта в демократичен дух.
През май 2001 г. основава Балканския политически клуб, в който членуват политици и интелектуалци от балканския регион.

Автор е на книгите: "Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция" (1976 г.), "Модалните категории" (1978 г.), "Физическата култура и спорта в урбанизираното общество" (1979 г.), "Фашизмът" (1982 г. и 1990 г.), "Човекът и неговите личности" (1991г.), "Релационна теория за личността" (1993 г.), "Интелигенция и политика. Статии, есета, речи, интервюта" (1995 г.), "Реалното физическо пространство" (1996 г.), "Новата висша политика на България и НАТО" (1995 г.), "Обръщения на Президента към народа и Парламента" (1996 г.), "В голямата политика" (1998 г.), "Политически речи 1962-2002 г." (2003 г.).

Д-р Желю Желев е доктор хонорис кауза на: Грейсланд колидж в щата Айова, САЩ (1992 г); Университета в гр.Мейн - САЩ (1993 г.); Университета в Тел Авив (1993 г.); Университета Хатидже в Анкара (1994 г.); Университета в Сеул (1995 г.); Университада Модерна в Лисабон (1995 г.), Американския университет в България (1996 г.) Славянския университет в Баку, Азербайджан (2002 г.); Югозападния университет "Неофит Рилски" (2004 г.).

Той е носител на наградата "Катерина Медичи", присъдена му от Международната Академия "Медичи" (1991 г.); на международната награда с медал "За заслуги към Европа" (1993 г.) и на наградата "Преход", разделена с Ицхак Рабин /посмъртно/, връчена в Кранс Монтана (1996 г.).

Заедно с това д-р Желев е удостоен с най-високите държавни отличия на Франция, Испания, Португалия и Венецуела.
Той е почетен член е на Ротъри клуб - Ню Йорк.