Петкова: Въглищните централи ще бъдат използвани до 2030 г., с хоризонт до 2050 г.

Въглищните централи ще бъдат използвани до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. България трябва да направи анализ на всички сектори - индустрия, транспорт, земеделие, бюджети, енергетика, за да се присъедини към Зелената сделка на Европейския съюз.

Това заяви пред БНТ министърът на енергетиката Теменужка Петкова. "Зелената сделка има своята цена, тъй като икономиките на всяка държава-членка ще претърпят трансформации", добави тя.

Министърът смята, че два са основните проблеми за България по отношение на Зелената сделка.

"Страната граничи с държави, които не са членки на ЕС - Турция, Северна Македония, които ще продължат да произвеждат електрическа енергия от въглища, да използват природния газ, няма да купуват емисии, в същото време ние сме на ръка разстояние и мръсният въздух ще идва у нас", посочи енергийният министър.

"Ние смятаме, че това трябва да е предмет на дискусии в ЕС как тези страни да се съобразяват", каза Петкова.

Зелената сделка - скок без запасен парашут или нещо авангардно и иноваторско, пита се Дончев

Всички трябвало да позеленяваме, но той не искал да бъдем зелени и бедни

Вторият проблем, който тя посочи - е излизането на базови мощности от региона, въглищните централи.

"Анализът показва, че ако се следват всички изисквания, до 2030 г. трябва да излязат 12 000 мегавата базови мощности в нашия регион - България, Гърция, Румъния. Те трябва да бъдат заменени с други, а това ще доведе до дефицит в региона", обясни Теменужка Петкова.

Тя добави, че България има 6 000 мегавата - АЕЦ Козлодуй 2000 мегавата и централите 4000. "Ако бъдат извадени тези 4 000, трябва веднага да се мисли с какво ще бъдат заменени", каза Петкова.

Обмисля се създаване на зелен съвет, да се обединят усилията на експерти и да се вземат решения с консенсус по този въпрос.

"Нашата позиция е, че въглищните централи няма как да излязат от употреба за България, тъй като те са пряко свързани с нашата енергийна сигурност. Затова на Европа сме посочили, че те ще бъдат използвани до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. Затова работим за механизма за капацитет, който дава възможност да се възползваме до юли 2025 г.", обясни министър Петкова.

А природният газ се разглежда като суровина на прехода и временна мярка, тъй като също генерира емисии.

Обновена

ТЕЦ "Бобов дол" спря работа тази сутрин

В Кюстендилската прокуратура няма дело за ареста на шефа на ТЕЦ-а

Теменужка Петкова коментира и проверките в ТЕЦ Бобов дол и изгарянето на отпадъци, обяснявайки, че министерството й няма компетентности и не е запозната дали част от отпадъците се депонират в мините на бизнесмена Христо Ковачки.

Петкова отново отбеляза разговора на Румен Радев с Владимир Путин и разговора им за енергийните проекти и цената на природния газ.

Тя повтори, че за природния газ се водят преговори с "Газпром" между двете страни и в договора ясно е посочено как да се действа при ясно определени критерии.

Същата бе и тезата й за енергийните проекти. "По-скоро сме изненадани, това са проекти, по които се работи от няколко години. Ако има проекти, по които работи президентската институция, би било добре да знаем", каза Петкова.

Петкова още чака уточнение от президента за кои енергийни проекти е говорено с Путин

Ние се изненадахме от общото понятие енергийни проекти