Плевнелиев съставя служебно правителство, Радев разпуска парламента

Президентът Росен Плевнелиев може само да назначи служебно правителство, а неотложна задача на наследника му на поста Румен Радев ще е да разпусне парламента и да насрочи нови избори. Това информираха от Конституционният съд (КС) и отказаха да тълкуват чл. 99, ал. 7, изречение първо от основния закон. Според магистратите, Конституцията е ясна.

Тълкуването беше поискано преди седмица от държавния глава, според когото имало неяснота в разпоредбата, която гласи: "В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат", разясни становището на Конституционния съд "Правен свят".

Реформатори няма да са министри в служебния кабинет

Настояват антикорупционният закон да мине на всяка цена

Конституционният съд с 10 на 2 гласа обяви искането на президента за недопустимо. На особено мнение са Кети Маркова и Анастас Анастасов. Какви са аргументите им за допустимост още не ясно. Филип Димитров пък е гласувал с мнозинството, но има отделно становище по мотивите.

"С оглед същностните изисквания за допустимост на едно искане за задължително тълкуване на конституционна разпоредба, е необходимо да се констатира (въз основа на искането) неяснота или двусмислие на разпоредбата, наличие на ясно очертан конституционноправен проблем и правен интерес от задължителното тълкуване, с което да се постига разрешаване на значим конституционен въпрос", посочва КС в определението си за прекратяване на делото.

И заявява, че разпоредбата, чието тълкуване иска Плевнелив е "пределно ясна". "Съпоставянето на изречение второ и изречение първо на ал.7 на чл.99 от Конституцията очертава в контекста на предмета по настоящето дело, какво може и какво не може президентът през последните три месеца на своя мандат. Той има правомощието да назначава служебно правителство, но няма правомощие да разпуска Народното събрание. Несъмнена е забраната. Нормата е императивна. Тя отговаря на въпроса, който президентът поставя в своето искане. Отговорът е отрицателен за президента в хипотезата на чл. 99, ал. 7, изр. първо от Конституцията", пише КС.

Обновена

Поговорката "Не си пожелавай жената..." напомни Борисов на БСП

Според премиера в оставка БСП дезертират

От Конституционния съд напомнят, че в неговото решение № 20/23.12.1992 г. по к.д. № 30/1992 г., е посочено, че тази уредба е гаранция за установения парламентарен режим на управление. Тя е гаранция и срещу преминаването към непарламентарен режим на управление.

Плевнелиев няма моралното право да реди служебен кабинет, категорични от ДПС

Мандатът му е изтекъл с президентските избори

Конституционните магистрати посочват, че няма празнота в конституционноправната регламентация, защото определянето на датата на изборите е свързано с разпускането на Народното събрание, каквото правомощие президентът с мандат в периода на последните три месеца няма. И цитира второто изречение на ал. 5 на чл. 99 от Конституцията, което гласи: "Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание".

"Текстът показва неразривната връзка между разпускането на съществуващото Народно събрание и насрочването на изборите за ново Народно събрание, което трябва да се извърши едновременно. Посоченото конституционно положение е в съгласие и с чл. 64, ал. 3 от Конституцията, който постановява, че избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното", пише в определението.

В него КС заявява, че разпускането на Народното събрание и свързаните с него нови избори са действия, които са изключени от правомощията на действащия президент с неизтекъл мандат от по-малко от три месеца, но са сред първостепенните неотложни задължения на новоизбрания държавен глава след встъпването му в длъжност.

Голяма част от определението си конституционните съдии са посветили на това да обяснят кога е налице правен интерес да бъдат сезирани с искане за тълкуване на основния закон. От мотивите им обаче става ясно, че те не искат да бъдат използвани за конюнктурни политически интереси.

Обновена

БСП връщат мандата, но няма да пречат на бюджета

Курсът на Нинова е към предсрочни избори възможно най-бързо

"Конституционният съд не е консултативен орган, а упражнява правомощие за задължително тълкуване, когато има обоснован интерес от това. Няма конституционен проблем, няма противоречиво разбиране и опасност от противоречиво прилагане на разпоредбата на ал. 7, изр. първо на чл. 99 от Конституцията. При липсата на неяснота и непълнота в правната регламентация, липсата и на различно виждане и правен спор между държавните институции, да се извърши абстрактно задължително тълкуване би било излизане вън от компетентността на Конституционния съд за провеждане на задължително тълкуване", заявяват от КС на питането на президента Плевнелиев.

"Задължително тълкуване не може да се извършва в отговор на доктринерен спор или конюнктурни политически интереси", завършват отговора си от КС.