Електронната процедура за издаване на български лични документи зад граница има куриозни текстове, които я обезсмислят и затрудняват. Това посочив Стефан Манов от Обществения съвет на българите във Франция пред БНР.

"Лична карта, издавана по нормалната процедура в България, струва 18 лева. В чужбина струва 30 евро – т.е. три пъти по-скъпо и три пъти по-бавно е нейното издаване – 90 дни. Има над 100 хиляди български лични карти с изтекъл срок. Това са документи на български граждани извън страната", каза Манов.

В рамките на проекта "Е-консулски услуги" на Министерството на външните работи са технически развити шест електронни административни услуги. Те са свързани основно с издаването на български лични документи от нашите мисии в чужбина. Временните обществени съвети на българите в чужбина адресираха до българските институции писмо, в което казват, че по този проект ще се похарчат много пари, без да се направят полезни неща за живеещите зад граница.

Според Стефан Манов не е бил спазен срокът за обществено обсъждане и до момента няма реакция по направените от сънародниците ни зад граница коментари по проекта. Трябва да приветстваме електронните процедури, но чисто технически това няма да доведе до облекчаване на процедурата, твърдят българите зад граница.

В чужбина не може да бъде издаван електронен подпис, а в проекта се посочва, че за да се възползват от процедурата, българите зад граница трябва да имат такъв, посочи Стефан Манов. Като парадокс той открои факта, че дори лицето да се е сдобило с електронен подпис, има изискване за лично присъствие при получаването на документа.

Сред недомислиците е ограничението кога може да се вадят лични документи по електронен път. "Куриозното е, че този ред на издаването на документи се прилага само 59 месеца след първоначалното издаване на документа. Българските лични карти са валидни десет години. Кой нормален български гражданин ще тръгне да си издава нова лична карта на петата година", запита Манов.

Процедурата не може да се използва при първо придобиване на български документ за самоличност, отбеляза още Манов. Според него целевата група, за която е предназначен проекта, не може да се възползва от нея.