Дойде краят на 48-то Народно събрание. Край неочакван и предизвестен. Прекрачих прага на този парламент като най-възрастния народен представител с надежда, че след серия от крясъци, обиди, да опитаме да намерим разбирателство. В първите мигове магията стана, но, уви, бе кратка.

Така обобщи неколкомесечния живот на 48-я парламент председателят му, избран най-трудно в демократичната ни история, Вежди Рашидов.

"Докога така, колеги", запита той. И припомни, че след първоначалните надежди парламентът отново се е потопил в "познатата антиутопия - гласувания, прегласувания, почивки".

"И се попитах - докога така? (...) Трябва по-често да се замисляме какво правим тук и какво оставяме и дали в крайна сметка рушим или създаваме", обърна се към депутатите Рашидов.

"В политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни, като всеки ще плати тази цена. Но ние сме длъжни да забравим страстите, да забравим рейтингите и да помислим - какво остава след нас? Вижте хората, които са ви издигнали, вложете разум", призова председателят на 48-я парламент преди да удари прощалния звънец, слагащ край на живота на поредното неуспешно Народно събрание.